24 юли 2015 г.

Хората, които си пият кафето с пет лъжички захар или пък ядат по един шоколад всеки ден, отдавна са се примирили със статута си на “обичащи сладкото”. При тях е много сложно и дори невъзможно сами да се ограничат и да не ядат сладко. Учените смятат, че вината не е в слабата им воля, а трябва да се търси на генетично ниво.

Способността ни да различаваме сладкия вкус е заложена в гените ни. И тук не е от никакво значение, дали сладкото идва от натурални захари или от захарни заместители. Резултатите са получени по време на изследване на учени от Центъра за химически изследвания “Монела” (САЩ) и техни партньорски организации.

Според един от авторите в изследването, генният инженер Даниъл Рид, “много често яденето на сладко в големи количества се приема като човешка слабост, което изобщо не е вярно. Подобно на това как хората, родени със слухови проблеми, усилват звука на телевизора, за да чуват, така и хората, които трудно различават сладкия вкус, си слагат повече захар в кафето”.

В изследването са взели участие 243 двойки мнозиготни близнаци (тези хора са генетично идентични), 452 двойки дизиготни близнаци (при тях генетичното сходство е около 50%) и 511 “самостоятелни” души. Изучаването на двойките близнаци е дало на учените възможността да оценят до каква степен гените влияят на възприятието ни за сладко.

Всеки от участниците е пробвал, а след това е давал оценка на четири вещества – подсладители: два натурални - глюкоза и фруктоза, и два синтетични безкалорийни -  аспартам (хранителна добавка Е951) и подсладителят NHDC, получаван от цитрусови растения.

Според получените данни, гените определят 30% от разликите в това, как хората възприемат сладкото. Изследването показва, че онези, които възприемат вкуса на природните подсладители като слабоизразен, по същия начин възприемат и вкуса на подсладителите от изкуствен тип. Учените продължават да изучават биологичния механизъм, залегнал в основата на начина, по който разпознаваме молекулите на сладките вещества от различен тип.

Изследването освен това показва, че околната среда оказва съвсем слабо влияние на възприятията ни за сладко. Например, близнаците, хранени в бебешка възраст с т.нар. обществена храна с повишено съдържание на захар (например, храните по пикници, тържества и различни празници, осигурявани от кетъринги фирми), показват по-слаба чувствителност към сладкото.

Учените се надяват, че разбирането за генетичните различия във възприятието на сладкия вкус ще накара производителите на храни и напитки да намалят количествата захар в продукцията си. Изследователите са категорични, че повечето хора биха желали да консумират по-малко сладки неща (но, оказва се, гените ги подвеждат).

По-рано екип от същия научен център излезе със заключение, че децата обичат сладкото заради биологично обусловеният стремеж “да се натъпчат” с колкото се може повече калории – нещо, което е типично за тази възраст.


0 коментара:

Публикуване на коментар