Вулкан в Камчатка изригва с непознат до момента вид диаманти

В изстиналата лава, изхвърлена от вулкана Толбачик в Камчатка, са открити диаманти от вид, който не е срещан до този момент. Те са се образували във вулканичните газове в резултат на шокова кристализация под въздействието на вулканичните гръмотевични бури, които се разразяват по време на изригване.

Диамантите са известни на човек от не по-малко то 3 000 години. И до днес обаче си остават все още не докрай изучени. Не е ясна нито точната им възраст, нито произходът им. Съществуват няколко хипотези: магматична, мантийна, метеоритна, флуидна и т.н. Най-разпространени са магматичната и мантийната теории, според които атомите въглерод под огромно налягане (50000 атмосфери) и на значителна дълбочина (около 200 километра) се формират в кубичната кристална структура, която наричаме диамант. Скъпоценните камъни се изнасят на повърхността с вулканичната магма по време на формирането на т.нар. “канали на взрива”, наричани кимберлитови тръби.

Високите налягане и температура обаче не са задължително условие, за да се образуват диаманти. Най-показателен за това е процесът за изкуствен синтез на диаманти от съдържащи въглерод газове, който в много страни по света се използва в наши дни. Докато проучват последиците от изригването на вулкана Толбачик в Камчатка, започнало през декември 2012 година и продължило до октомври 2013 година, учените се натъкват на диаманти, които може да са се образували по точно този начин.

Изследването е на геолози от Геоложкия институт в Санкт Петербург, от камчатския Институт по вулканология и сеизмология и от Института по геология в Коми. Откритите в лавата на вулкана диаманти веднага са определени от учените като необичайни. Под микроскоп те изглеждат толкова подобни по форма и външен вид на синтетичните, че биха могли спокойно да бъдат приети за изкуствено формирани в лабораторни условия.

Но диамантите са си съвсем природни, само че се различават от всички по-рано известни разновидности на естествените скъпоценни камъни по няколко минерално-химически характеристики: от температурата на изгаряне, до състава на микропримесите. Размерите им са също необичайно големи за скалите от застинала лава, където са открити – между 250 до 700 мкм. Тези разлики карат учените да ги смятат за нов вид естествени диаманти, които ще се наричат толбчански вид.

Изследователите смятат, че те са се формирали не в магматичния разтопен градивен материал, а във вулканичните газове, като резултат от шокова кристализация под въздействието на мощни електрически разряди. Такъв метод за изкуствен синтез на диаманти от газ, с използването на силни електрически разряди е адаптиран във Франция още през 1964 година.

Досега от малко проби, взети от застиналата лава, са отделени вече няколко стотин диаманта. Рекордното количество може да се сравнява с аномално високото съдържание на диаманти в лавови скали от месторождението Дачин в Индия (77 диаманта в 1 кг проба) и необичайната магматична скална формация в Канада (1500 диаманта от 28-килограмова проба).

В Камчатка се намират около 300 вулкана, като 30 от тях са действащи. Най-активни са Ключевска сопка, Шивелуч, Каримски, Жупановски и  Толбачик.

За наличието на диаманти в съвременни базалтови отлагания от вулканични изригвания в Камчатка е известно още от 1971 година. Тогава в района на вулкана Ичински за пръв път са намерени осем безцветни диамантени зърна. Още тогава започва полемика сред специалистите, защото тези диаманти се различават от известните естествени разновидности по цвят и някои други характеристики.

През последните години диамантените месторождения от кимберлитов тип се откриват все по-рядко. Рано или късно, твърдят специалисти, това ще доведе до криза в отрасъла, защото диамантите стават все по-търсени в бижутерията, но са незаменими и в съвременните технологии за промишлени цели.
Същевременно, от началото на ХХ век се трупат данни за съществуването в природата на т.нар. некимберлитови диамантени месторождения. Диамантите, открити в лавата от голямото изригване на Толбчак и другите, появяващи се на нетрадиционни геоложки места,  може да се окажат ефективен заместител на намаляващите кимберлитови находища.