Скот Бобек, автор на изследването, който изучава екологията на гръбначните, отбелязва, че спирането на кръвообращението е по-ефективен и безопасен за агресора начин за убийство. “Сърцето на жертвата в буквалния смисъл на думата няма сили, за да преодолее налягането от смъртоносната “прегръдка”, казва Бобек.
Екипът на зоолога изучава поведението на боата удушвач от 1994 година. Тогава учените провеждат експерименти с живи плъхове под упойка. На гризачите-жертви са измервани кръвното налягане и активността на сърцето. Имплантираните на животинките електроди са позволявали на учените да определят точния момент на настъпването на смъртта. Получените тогава данни обаче потвърждават теорията, че жертвите на боата умират от задушаване. Според данните от последното изследване за по-вероятна причина за смъртта трябва да се смята прекъсването на кръвообращението.
След като бъде нарушен кръвният ток, се забавя метаболизма в такива жизнено важни органи като черния дроб, сърцето и мозъка, което много бързо извежда от строя целия организъм на жертвата, уточняват учените.
Мнението на зоолозите се споделя и от други специалисти. Например, Пол Розоли, който през последните десет години работи с анаконди, твърди, че изводите на екипа на Бобек не са лишени от логика. Дивите питони, например, са относително беззащитни спрямо “жертвите” си. Що се касае до анакондите, ако тя не нападне първа капибаруто (водни свинчета), може водното свинче да започне да я яде.
Трябва да се отбележи още, че през 2012 година екипът на Бобек излиза с мнение, че боата все пак задушава жертвата си, но когато усети, че сърцебиенето й е спряло, отпуска хватката си.
0 коментара:
Публикуване на коментар