29.7.17

На 18 февруари 1806 година император Наполеон І Бонапарт подписва указ, с който в Париж започва строежа на грандиозната Триумфална арка (висока 50 метра и широка 45 метра). Монументът трябва да е така изработен, че да възхвалява победите на неговата армия.

Първият камък в основите на арката е заложен на 15 август 1807 година – на 38-ия рожден ден на императора. До 1815 година, когато Наполеон е свален, колоните на Триумфалната арка са построени до височина 20 метра. Крахът на великия император спира и работата по строежа й.

Осем години по-късно строежът е възобновен и на 29 юли 1836 година, по време на управлението на “краля-гражданин” Луи Филип I, Триумфалната арка е завършена. През декември 1840 година под сводовете на арката минава траурен кортеж, който пренася праха на Наполеон Бонапарт.

Автор на проекта на Триумфалната арка е архитектът Жан-Франсоа Шалгрен и като вдъхновение използва образци от триумфалните арки издигани в древен Рим в чест на знаменити хора или божества, както и за да се отбележат важни за града събития.

Мащабите на парижката арка обаче надхвърлят с много античните образци. Огромният, пет метров фриз на върха ѝ, е украсен с релефни изображения, разказващи за началото на походите на наполеоновата армия и триумфалното ѝ завръщане. За победите на френските войници напомнят 30 щита, на които са гравирани названията на битките, водени от Наполеон в Африка и Европа.


Пилоните на арката са декорирани с 12-метрови барелефи. “Ла Марсилез”, “Триумфът на Наполеон” са дело на Жан-Пиер Корто и са от страната на Елисейските полета, а творенията на Антоан Етекс “Съпротива” и “Мир” са към Шанз-Елизе. Под сводовете на арката са гравирани имената на офицери от армията на Наполеон.

Под арката от 1920 година се намира и Гробът на незнайния войн, където гори вечен огън в памет на героите, загинали през Първата световна война. Вътре в Триумфалната арка се помещава музей, посветен на историята ѝ. На върха ѝ има площадка за наблюдение, от която се открива великолепен изглед към красивия Париж.

0 коментара:

Публикуване на коментар