На площ от 132 000 квадратни километра ще живеят повече от 130 милиона души. За сравнение, в Япония, една от най-гъсто населените държави, живеят 127 милиона души, а в България на площ от 111 000 квадратни километра “се ширят” едва 7 милиона. В момента най-големият град в света по брой и гъстота на населението е Шанхай, в който живеят над 24 милиона души.
Предвижда се да бъдат обединени не само териториите, но и названията Beijing (Пекин), Tianjin (Тиендзин) и Ji (Дзи, едно от традиционните имена на Хъбей) след обединяването ще се превърнат в “Дзин-дзин-дзи” (Jing-Jin-Ji). Отговорните за регионалното развитие китайски чиновници са уверени, че новата агломерация ще се превърне в “локомотив за икономическите реформи в страната”. Брутният вътрешен продукт на новия най-голям град според някои оценки ще възлиза на 6 трилиона юана.
По-рано властите в Пекин са опитвали да регулират числеността на населението много строго. По данни за 2014 година в китайската столица живеят над 21,5 милиона души. Мащабните планове за създаването на “супер града” не са в разрез с тази политика. След реализацията на плановете Пекин вече няма да е толкова привлекателен за нови хора от вътрешността на страната. Всички, чиито родни градове се окажат включени в новата агломерация, ще могат да си останат в градовете, в които ще се пренасочат много средства за строежи на нови предприятия, училища и болници.
Общественият транспорт също не остава встрани от проекта. Сега, живеещите далеч от големите градове, се налага с часове да пътуват до работните си места. С включването на предградията в официалната градска инфраструктура ще може да се подобрят и оптимизират обществения и железопътния транспорт.
По замисъла на властите, до всеки от районите на бъдещия мегаполис няма да се пътува повече от 1 час. Планът за обединяване е одобрен на правителствено ниво и според информация на South China Morning Post, реализацията му започва още през следващата година.
0 коментара:
Публикуване на коментар