Два пъти годишно Земята преминава през точките на слънцестоене – през юни (обикновено на 20-то или 21-во число от месеца) и през декември (пак обикновено на 21-во число). По време на юнското слънцестоене, Слънцето достига до най-високата си точка над хоризонта, ако го наблюдавате от Северния полюс (или от коя да е точка на Северното полукълбо). През декември Слънцето се намира най-високо над хоризонта, но за наблюдател, намиращ се на Южния полюс. По време на едното слънцестоене лятото сменя пролетта (през юни в Северното полукълбо и през декември в Южното), а другото слънцестоене бележи границата на смяната на есента със зима.
През 2021 година астрономическото лято ще започне на 21 юни в 6:32 часа българско време.
Слънцестоенето (както и равноденствията) се дължи на наклона на земната ос на въртене спрямо плоскостта на орбитата й около Слънцето. Оста на въртене е мислена линия, която преминава през двата полюса на планетата. При земната ос отместването е под наклон от 23,5° спрямо плоскостта на орбитата. Това означава, че слънчевите лъчи не огряват еднакви площи от земната повърхност под и над екватора.
 |
| Позиция на Земята по орбитата й в дните на смяна на сезоните |
Наклонът на земната ос е основната причина за наличието на климатичните сезони. (
Мислената линия, която преминава през средата на земното кълбо се нарича екватор. Паралелните на екватора линии, които мислено прекарваме около земното полукълбо, определят географската ширина. Измерва се в градуси от 0° 90°. Екваторът лежи на географска ширина от 0°. По-голяма стойност на ширината означава по-близка до полюса точка /северните ширини се посочват с положителна, а южните – с отрицателна стойност/).
 |
| Снимки от една и съща позиция в момента на зимното (в ляво) и на лятното слънцестоене. Вижда се разликата във височината на Слънцето над хоризонта. |
Заради наклона от 23,5° на земната ос, географските ширини от +23,5° и −23,5° са специални и си имат свои имена. За Северното полукълбо линията с географска ширина +23,5° се нарича Тропик на Рака. Аналогичната линия за Южното полукълбо с географска ширина − 23,5°се нарича Тропик на Козирога.
За наблюдател, намиращ се на Тропиците в деня на лятното слънцестоене (за Тропика на Рака през юни, за Тропика на Козирога – през декември), точно на обяд Слънцето се намира право над главата му.
По време на слънцестоенето през лятото е денят с най-дълга светла част, а през зимата – с
най-дълга нощ.
 |
| Стоунхендж е един от древните опити на човек да наблюдава природните явления. |
Едно погрешно схващане е, че през лятото в Северното полукълбо е по-топло, защото Земята се намира по-близо до Слънцето. Това е невярно – в деня на лятното слънцестоене за
Северното полукълбо планетата ни е по-далеч от Слънцето, отколкото през зимното. Затоплянето през лятото се дължи на това, че оста е насочена в посока към звездата ни и в много по-малка степен на разстоянието до нея.
 |
| Маите също са били запознати с природните явления и са строили ритуалните си сгради в съответствие с движението на Слънцето и Луната. |
И въпреки че лятото вече започна, 21 юни не е най-горещият ден. Земята е сложна система и нейните океани, атмосфера и повърхност изискват време, за да се нагреят и започнат да освобождават натрупаната енергия. Затова най-топли са юли и август. До известна степен се получава нещо като фурна на печката – когато я включите е нужно известно време, за да се нагрее, а когато я изключите, трябва да изчакате, докато изстине.
0 коментара:
Публикуване на коментар