21 юни 2017 г.

Два пъти годишно Земята преминава през точките на слънцестоене – през юни (обикновено на 21-во число от месеца) и през декември (пак обикновено на 21-во число). По време на юнското слънцестоене, Слънцето достига до най-високата си точка над хоризонта, ако го наблюдавате от Северния полюс (или от коя да е точка на Северното полукълбо). През декември Слънцето се намира най-високо над хоризонта, но за наблюдател, намиращ се на Южния полюс. По време на едното слънцестоене лятото сменя пролетта (през юни в Северното полукълбо и през декември в Южното), а другото слънцестоене бележи границата на смяната на есента със зима.

Слънцестоенето (както и равноденствията) се дължи на наклона на земната ос на въртене спрямо плоскостта на орбитата й около Слънцето. Оста на въртене е мислена линия, която преминава през двата полюса на планетата. При земната ос отместването е под наклон от 23,5° спрямо плоскостта на орбитата. Това означава, че слънчевите лъчи не огряват еднакви площи от земната повърхност под и над екватора.

Позиция на Земята по орбитата й в дните на смяна на сезоните
Наклонът на земната ос е основната причина за наличието на климатичните сезони. (Мислената линия, която преминава през средата на земното кълбо се нарича екватор. Паралелните на екватора линии, които мислено прекарваме около земното полукълбо, определят географската ширина. Измерва се в градуси от 0° 90°. Екваторът лежи на географска ширина от 0°. По-голяма стойност на ширината означава по-близка до полюса точка /северните ширини се посочват с положителна, а южните – с отрицателна стойност/).
Снимки от една и съща позиция в момента на зимното (в ляво) и на лятното слънцестоене. Вижда се разликата във височината на Слънцето над хоризонта.
Заради наклона от 23,5° на земната ос, географските ширини от +23,5° и −23,5° са специални и си имат свои имена. За Северното полукълбо линията с географска ширина +23,5° се нарича Тропик на Рака. Аналогичната линия за Южното полукълбо с географска ширина − 23,5°се нарича Тропик на Козирога.
За наблюдател, намиращ се на Тропиците в деня на лятното слънцестоене (за Тропика на Рака през юни, за Тропика на Козирога – през декември), точно на обяд Слънцето се намира право над главата му.
По време на слънцестоенето през лятото е денят с най-дълга светла част, а през зимата – с най-дълга нощ.
Стоунхендж е един от древните опити на човек да наблюдава природните явления.
Едно погрешно схващане е, че през лятото в Северното полукълбо е по-топло, защото Земята се намира по-близо до Слънцето. Това е невярно – в деня на лятното слънцестоене за Северното полукълбо планетата ни е по-далеч от Слънцето, отколкото през зимното. Затоплянето през лятото се дължи на това, че оста е насочена в посока към звездата ни и в много по-малка степен на разстоянието до нея.
Маите също са били запознати с природните явления и са строили ритуалните си сгради в съответствие с движението на Слънцето и Луната.
И въпреки че лятото вече започна, 21 юни не е най-горещият ден. Земята е сложна система и нейните океани, атмосфера и повърхност изискват време, за да се нагреят и започнат да освобождават натрупаната енергия. Затова най-топли са юли и август. До известна степен се получава нещо като фурна на печката – когато я включите е нужно известно време, за да се нагрее, а когато я изключите, трябва да изчакате, докато изстине.

0 коментара:

Публикуване на коментар