26.6.15

В хода на мащабно изследване международен екип учени с водеща роля на невролози от Университета Дюк (САЩ) изучават структурата на мозъка на различни видове говорещи пернати от Австралия и Африка – обикновени вълнисти папагали, африкански жако, аратинги, ара, корела и няколко вида амазонски папагали. След сравнение в активността на гените на различни типове нервни клетки при папагалите и пойните птици, невролозите откриват в мозъка им  необичаен участък, който липсва при другите видове пернати.

Оказва се, че в мозъка на пойните птици и папагалите има т.нар. “ядра на обучението”. Това са особени групи от неврони, които помагат на птиците да запомнят звуците, които чуват и впоследствие да ги възпроизвеждат. Генетичен анализ показва, че “ядрата” в мозъка на папагалите са устроени по съвсем друг начин – обвити са в многослойна обвивка, съставена от идентични неврони.

Колкото по-дебела е тази обвивка, толкова способността на папагала да запомня думи и да се справя с възпроизвеждането на звуци. Подобна структура на обвивката се наблюдава и при най-древния от видовете папагали – новозеландския кеа. На база тези открития учените достигат до предположението, че групите неврони в обвивки са се оформили преди около 29 милиона години, т.е. далеч преди появата и на най-примитивните предци на човек.

В процеса на изследването невролозите са установили също, защо папагалите толкова често “танцуват” в ритъма на музика. Оказва се, е “ядрата им на обучение” са тясно свързани с двигателните центрове в мозъка.

Според учените, способността на папагалите да имитират звуци е възникнала в хода на еволюцията им като начин за общуване със себеподобните си и за да защитават територията си.

0 коментара:

Публикуване на коментар