През последните години учените на няколко пъти се натъкнаха на интересни резултати от изследвания за древните методи за производство на алкохолни напитки. Преди две години, например, археолози откриха в Южна Франция винарна от времето преди римската инвазия. По останките беше определено, че тайните на производството на вина е пренесена в тези райони от Етрурия, област в Северна Италия.
Филип Жанде (Philippe Jeandet) от университета в Реймс (Франция) и екипът му сега са разгадали тайните за производството на едно от първите шампанизирани вина. Това става възможно, след като през 2010 година водолази се натъкват на дъното на Балтийско море край Оландските острови на необичайна находка.
На дълбочина от около 50 метра финландски любители на гмуркането попадат на останките на потънал кораб, около който са разпръснати 168 бутилки. По-късни разследвания установяват, че 95 от бутилките са на производителят на шампанско "Jacquesson & Fils"; 46 са бутилките на“Veuve Clicquot”, а поне 4 от останалите са производство на "Heidsieck & Co". След като изваждат на повърхността бутилките, водолазите отварят една и опитват напитката. Става им ясно, че пият шампанско, което е прекарало на дъното на морето почти два века, но се е запазило в превъзходна форма. Част от скъпоценната находка от виното на “Veuve Clicquot”е предоставена на Филип Жанде и екип от експерти по производството на вина. Те се заемат да проучат химическия му състав и да разберат как и кога е направено и за къде са били предназначени бутилките.
Химическият анализ и дегустацията показват, че шампанското от дъното на Балтийско море, е от категорията на полусухите вина. Това е първата изненада за специалистите, тъй като Жанде и колегите му са предполагали, че тази партида “Veuve Clicquot” е била предназначена за Русия, където след 1814 година се наблюдава увлечение към много сладките видове шампанско. В такъв случай се налага изводът, че виното е пътувало не за Русия, а за някое от немските княжества, където са предпочитали вината с по-малко съдържание на захар.
Специалистите са на мнение, че заради големият относителен дял на метални йони в шампанското, то е приготвено от дребен сорт лозя, а по време на първичната ферментация изцеденият гроздов сок е отлежавал в дървени бъчви. За това говорят следите от особени карбонови киселини, запазили се във виното. Това отново е неочаквано откритие, тъй като в наши дни винарните не използват такива съдове при производството на пенливи вина.
Друг необичаен компонент за шампанското е гроздовия сок, който се добавял към вече готовата напитка, вместо практиката сладостта да се подсилва със захар от захарно цвекло, както се практикува в съвременните полусухи и сладки вина. Подходът обаче е напълно обясним, тъй като мадам Клико е била известна като противник на подобни подсладители, като е предпочитала да използва смес от захарна тръстика и ягодов сироп.
Най-учудващо за учените обаче е прекрасната форма, в която шампанското се е запазило – без никакви следи от микроорганизми, които са причина за развалянето на вината. Това означава, че в компанията на мадам Клико е поддържана безупречна хигиена, съпоставима със съвременните практики в производството на пенливи вина.
От друга страна, самите изследователи подчертават, че за да се запазят толкова добре бутилките с “Veuve Clicquot” роля имат и идеалните условия на дъното на Балтийско море. Химиците са на мнение, че подобна практика за подводно складиране на шампанско може да се окаже интересна за съвременните винопроизводители.
0 коментара:
Публикуване на коментар