Учени поставят посмъртна диагноза на Гай Юлий Цезар

От много години съвременните медици и историци спорят за здравето на един от най-великите пълководци в световната история – Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.)  Много често е писано, че римският диктатор е страдал от синдрома на Мениер и епилепсия. Според ново изследване обаче, проведено от експерти на Имперския колеж в Лондон, Юлий Цезар никога не е страдал от епилепсия. Като причина за страданията му учените посочват транзиторна исхемична атака или микроинсулти.

Изводите си, че непровъзгласеният император не е бил епилептик, изследователите правят на запазили се свидетелства за здравето му. Биографите на Цезар отбелязват, че към края на живота си той страдал от депресия, нощни кошмари и припадъци. Учените смятат, че точно до такива последствия води транзиторната исхемична атака, която поразява мозъка на болния. Освен това признаци на заболяването са забелязани при великия пълководец в зрялата му възраст, когато рискът от микроинсулти се повишава, за разлика от епилепсията, която се проявява още в детска възраст.

Освен това, пак според исторически данни, Цезар е измъчван най-вече от припадъци и нощни кошмари. Изследователите смятат, че недъгът му е предаден по наследство – бащата и прадядото на Цезар са страдали от микроинсулти, а в последствие и почиват заради това заболяване. Учените са на мнение, че епилепсията е “лепната” на диктатора, тъй като в древен Рим се е смятало, че този недъг е свещен дар, а проявата му е обяснявана с “божествена намеса”.

Съществуват и други версии за заболяванията на Цезар. Например, изказвани са предположения, че е развивал мозъчен тумор - менингиома или глиома. Лансирани са и хипотези, че диктаторът-реформатор е страдал от невросифилис, развил се в следствие на активен полов живот. Сред приписваните му заболявания са още атеросклероза и дори, че е бил глух с едното ухо.