Астрофизици: Слънцето е "изтърсак" за Млечния път

Така е можело да изглежда нощното небе през първите 5 милиарда години от живота на Млечния път. Слънцето обаче се ражда много след като звездите от първо поколение са прекратили съществуването си. снимка: NASA/ESA

Снимки на древни галактики, заснети от космическия телескоп “Хъбъл”помагат на астрофизите да потвърдят онова, което отдавна предполагат – нашето Слънце е родено много по-късно от “бума на звездните раждания” в Млечния път. Светилото ни “закъснява” за празненствата с почти 5 милиарда години. Това пишат астрофизици в статия за Astrophysical Journal.

“Изследването ни помага да “видим” как е изглеждал Млечния път в “младежките” си години. Показа ни още, че младите галактики, подобни на нашата, са претърпели огромни промени в звездните си маси през последните 10 милиарда години, като са натрупали маса почти 10 пъти по-голяма от първоначалната. Това потвърждава общоприетата днес теория за разрастването на галактиките. Бурното трупане на  звездна маса обаче се е случило през първите 5 милиарда години от живота на галактиките”, казва Кейси Папович  от Тексаския университет A&M в Колидж стейшън.

Папович и колегите му вземат участие в няколко мащабни програми по наблюдение на древни и далечни галактики, които се провеждат от различни групи учени с помощта на камерите и инструментите на борда на космическия телескоп “Хъбъл”.

С наблюденията си астрофизите се надяват да разберат как е изглеждала Вселената в миналото, как са се формирали галактиките и как са се разраствали. За учените е от особен интерес изследването на млади спирални галактики, сходни по форма и маса с Млечния път. Техният “облик” може да ни разкаже как се е раждала нашата галактика.

Авторите на статията разказват, че са успели да надникнат назад във времето, наблюдавайки галактики, отдалечени от нас на 10 милиарда светлинни години и там са открили млади двойници на Млечния път.

Сравнявайки получените изображения, астрофизиците откриват, че звездите в тези галактики се зараждат абсолютно хаотично и неравномерно. В продължение на първите пет милиарда години от техния живот цари истински звезден “бейби бум” и нови светила се появяват много често. След пресичането на тази граница, темповете на образуване на звезди рязко спадат, а растежа на галактиките се забавя.

Ако формирането на Млечния път е следвало същи сценарий, то Слънцето може да бъде наречено “изтърсак”. Астрофизиците се шегуват, че това не толкова лошо, колкото изглежда. Според думите им, Слънцето се ражда в такъв етап от формирането на галактиката, когато голяма част от старите звезди са се превърнали в свръхнови и са разпръснали в космическото пространство останките си, наситени с по-тежките химически елементи.

Благодарение на това, в протопланетния диск, от който се раждат планетите от слънчевата система, включително и Земята, се съдържат по-големи количества кислород, въглерод, азот и другите химически елементи, които са основата за живота на планетата ни, казват в заключение астрономите.