Във Франция беше публикувана неиздавана досега глава от
мемоарите на Томас Едисън. Съдържанието на текста свидетелства, че големият
изобретател е опитвал да изобрети устройство, което да позволява да се чуват
гласовете на умрелите.
Тази глава завършва книгата Diary and Sundry
Observations (“Дневници и различни наблюдения”), публикувана през 1948
година – 17 години след смъртта на Томас Едисън. По неясни засега причини
обаче, в последващите англоезични издания последната глава е изчезнала. Така
информацията от нея не получава широко разпространение.
Главата е преиздадена в превод на френски като част от
книгата Le Royaume de l'Au-dela (“Царството на задгробния живот”).
Текстът е с коментари от френския философ и по съвместителство радиоводещ -
Филип Бодуен.
В главата се описва как през 1870 година Едисън се опитва да
усили звука на изобретения от него фонограф – предшественикът на грамофона.
Целта му била да записва гласовете на умрелите. Едисън дори се договаря с
инженера Уилям Уолтър Динуиди за това, който първи почине, да се опита да
предаде съобщение за останалия жив от двамата. Едисън смятал, че духовете
съществуват и обичат да поговорят с някого, а следователно би било добре да се
разработи такова устройство, което да може да запише думите им.
Томас Алва Едисън показва своето изобретение, което нарича
фонограф, по време на публична лекция пред Френската академия на науките на 11
март 1878 година. Първият “звукозапис” в човешката история е на песента “Мери
имаше малко агънце”, изпята от самия Едисън. Куриозното е, че при създаването
на фонографа изобретателят изобщо не е предвиждал, че с негова помощ може да се
записва музика.
На заседанието на Френската академия на науките за пръв път
в Европа е представен пред публика фонографът на Едисън.
Демонстрацията е водена от близкият близкият на изобретателя
сътрудник, унгарският инженер Тивадар Пушкаш. Пушкаш е и един от пионерите в
телефонията, разработчик на първата в света телефонна централа с 20 абоната.
Пушкаш е поканен да покаже новото устройство пред
академиците на Франция от известния физик Теодор дьо Монсел. Но не всички
светила на френската наука възприемат адекватно “говорещата машина”. Когато от
кутията на фонографа прозвучава глас, професорът-филолог Жан Буаяр скача от
стола си и се впуска яростно да души Монсел, крещейки: “Негодник! Мислите си,
че ще ви позволим да ни заблуждавате с вентрилоквизъм?! Как можахте да
повярвате на мошеник, който ви внушава, че презреният метал може да
възпроизвежда благородните звуци на човешката реч?”
0 коментара:
Публикуване на коментар