Полярен "влак"

На външен вид британската станция Halley VI по-скоро прилича на футуристичен влак, отколкото на научно-изследователски комплекс. Станцията се намира на шелофвия ледник Брант в Антарктика и е първата “мобилна” полярна станция в света. В еднаквите й, боядисани е синьо модули, се намират изследователските лаборатории и жилищните помещения за учените, изследващи Южния полюс на планетата ни. В червената сграда е зоната за почивка и развлечения, в която работи и бар. Докато пийват с колегите си, полярниците могат да поиграят и на билярд.

Особено внимание се отделя за психичния комфорт на учените.  В стремежа да се намалят стресовите фактори, например, през дългата полярна нощ, продължаваща с месеци, осветителната система в обществените зони на станцията е програмирана така, че да имитира "нормален" ход на денонощието с разсъмване и залез.

Това е шестият по ред изследователски комплекс (което е видно и от наименованието на станцията - Halley VI), наречен в чест на астронома Едмънд Халей. Първият “Халей” е построен на шелфовия ледник Брант през 1956 година и от тогава до днес всеки следващ заменя предходния. Първите четири постепенно остават затрупани под пластовете сняг. А на това място средно на година се добавят нови 1,5 метра снежна покривка.

Петата станция се оказва, че може да бъде отнесена с айсберг, отцепил се заради топенето на ледовете и да се окаже сред водите на океана. И все пак, учените не желаят да напуснат този преден пост на науката – именно на това място през 1985 година участниците в мисията Halley откриват дупката в озоновия слой над полюса. През 2004 година е обявен международен конкурс за разработка на проект за преместваема полярна станция. Най-доброто решение е предложено от архитекта Хю Броутън,  а през 2013 година, създаденото от него уникално съоръжение е въведено в експлоатация.

Halley VI е изградена от осем модула, съединени помежду си с коридори. Модулите са повдигнати над ледената повърхност с помощта на хидравлични стойки, затова и станцията скоро няма да се окаже затрупана от снега. Всяка от опорите освен това е поставена върху специална “ска”, което позволява целият комплекс да бъде преместван, в случай на нужда, на безопасно разстояние от края на шелфовия ледник.