Много често ни се струва, че имаме представа какво се случва в главите ни. Всеки ден, докато се разхождам и общувам с хората, отбелязвам какви мисли минават през ума ми, пише Том Стафорд. “Какво да ям на обяд”, задавам си въпрос на ум. Или си мисля: “Интересно, тя защо постъпи точно така?” и се опитвам да разбера наистина защо така е постъпила. Логичният извод е на повърхността – това, което наблюдавам, е това, което се случва в моята глава. Логичен – да, но неправилен.
Всички психолози са на едно мнение, че съществува подсъзнание, или по-точно казано – несъзнателно, извършващо не малко сложни функции в процеса на мислене съзнание. Ако се запитам, кой град е столицата на Франция, отговорът сам изплува - Париж! Ако реша да раздвижа пръстите си, те започват да се движат насам-натам по определен начин. По какъв – зависи от несъзнателно, защото това не са осъзнати, подготвени от моята воля движения.
В психологията много спорове са породени от въпроса за какво именно отговаря подсъзнанието и кое изисква съзнателно мислене? Или, да се позова на цитат от известен труд по темата – “Подсъзнанието – умно или глупаво?” Мнозина се съгласяват с мнението, че подсъзнанието е способно да реагира в прости действия от типа “дразнител – реакция”, да ни предоставя базови факти, да разпознава обекти и да се грижи за изпълнението на дейности, които не се нуждаят от трениране на специални умения. На другият полюс е процесът на сложно познание – такъв, който изисква планиране, логична аргументация и съчетаване на различни идеи – за който се изисква съзнателно мислене.
Резултатите от експеримент, проведен наскоро от израелски учени, противоречат на това схващане. Ран Хасин и колегите му са използвали интересен визуален метод (наричат го “непрекъснато подтискане на светкавиците”), за да насложат в мозъка на участниците в експеримента информация, при това те да не осъзнават това. По описанието на метода ще си помислите, че е някакъв болезнен процес, но нещата са много по-прости.
Методиката на Хасин се основава на една особеност на работата на мозъка ни: двете изображения, които възприемаме с всяко от очите си, по подразбиране се събират като една картина, по която възприемаме околния свят. В експеримента са използвани пречупващи светлината очила, които предават отделно изображение за всяко от очите на участващите в теста. Да речем, едното око вижда бързо сменящи се образи на ярко светещи квадрати, които така отвличат вниманието на човек, че докато на второто око се подава съдържателна информация, участникът не осъзнава на момента това.
Теоретично второто изображение е прекрасно видимо, но то достига до съзнанието едва след няколко секунди. Впрочем, ако тестваният затвори окото си, за да не вижда цветните квадрати, то веднага ще започне да вижда “подтиснатите” изображения.
В хода на експеримента към подсъзнанието на участниците са изпращани прости аритметични задачи. Например, на човек показват следния пример: "9 - 3 - 4 = ...", след което му демонстрират и число, което той трябва да произнесе гласно, колкото се може по-бързо. Това число обаче може да е както правилният отговор на задачата (в конкретния случай 2), така и грешен отговор (да речем, 1).
Интересното е, че изпитваните произнасят много по-бързо показаното число, ако то отговаря на верния отговор. Излиза, че примерът е обработен и решен от разума, макар участникът да не осъзнава, затова и правилният отговор “излиза” по-бързо, отколкото ако е показан неправилен.
Резултатите от експеримента позволяват да се предположи, че възможностите на подсъзнателното ни мислене са далеч по-обширни, отколкото смятат мнозина. За разлика от други тестове, при които са изучавани възможностите за подсъзнателна обработка на информацията, новият метод не предполага автоматичност на реакцията спрямо дразнителя, а изисква от участниците точен отговор в съответствие с правилата на аритметиката. В отчета за изследването се казва, че използваният метод ще се превърне в “повратна точка за изучаване на подсъзнанието” и още, че “подсъзнателните процеси могат да изпълняват всички основни функции, изпълнявани и от съзнателните процеси”.
Авторите на тези смели изказвания признават, че им предстои огромна работа, тъй като едва сега започва изследването на несъзнателното. Подобно на айсберг, огромната част от процесите, протичащи в нашите глави, остава невидима. А подобни експерименти, като новият метод, ни позволяват да надникнем в дълбините на онова, което се случва в мозъка ни.
0 коментара:
Публикуване на коментар