И до днес не е съвсем ясно кога и как римляните започват да строят военните си лагери. До скоро най-ранните известни римски военни лагери бяха испанските в Нуманция и в Педросильо. Те са датирани, съответно, от 154 и 155 година преди новата ера. Но открит наскоро лагер на територията на Италия може да се окаже построен през 178 г. пр.н.е. – т.е. с почти четвърт век по-стар. За находката се съобщава в статия за списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
“Това, вероятно, е най-ранният образец на укрепен военен лагер в целия римски свят”, казва водещият автор на изследването Федерико Бернардини (Federico Bernardini), археолог, който работи в Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” (в Триест) и в Центъра “Ферми” (Рим).
Археолозите са открили лагера в Муджа, във вътрешната част на залива на Триест, който се намира близо до границата на Италия със Словения. Това е един от най-добре защитените естествени заливи по северното крайбрежие на Адриатическо море. Затова и мястото отдавна е предпочетено за заселване.
Екипът е използвал лазерен аналог на радара – лидар (LIDAR, LIght Identification Detection and Ranging – “сетлинно откриване и измерване на разстояние”). Уредът е монтиран на специализиран хеликоптер. “Лидарът е като нов телескоп, който ни позволява да видите неща, оставащи скрити за невъоръженото око. Той може да открие останките от древно съоръжение, скрити от дървета или от други особености на ландшафта”, разказва съавторът в изследването Клаудио Туниц, физик от Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” и Центъра “Ферми”.
С помощта на лидар, георадар и археологически разкопки на терен изследователите откриват останки от военен лагер в Сан Роко. “След като [Бернардини] забеляза на изображенията първия римски лагер, се втурна към паметника, който се оказа на около 30 минути от нашия институт, за да намери преки доказателства”, разказва физикът. “И разбира се, след съвсем кратък оглед на паметника, той намери явни свидетелства от римския период, като характерни за епохата пирони, използвани за подсилване на обувките на римските пехотинци, както и фрагменти от римски амфори, които са се използвали масово за съхраняване на зехтин, вино и други хранителни продукти”, добавя Клаудио Туниц.
Военният лагер е относително голям – заемал площ от над 13 хектара. Защитаван е от впечатляващи укрепления и вал, чиято ширина достига до 25 метра. Лагерът се намира на хълм, заемайки стратегическо положение, на около два километра от съвременния бряг на Муджа.
Две по-малки укрепления са прикривали фланговете на главния лагер. Едното се намира на голяма тераса на хребета Монтедоро, господствайки над река Розандра. Второто укрепление е на възвишението Грочана и от него е контролиран залива Муджа, както и пътищата, водещи от залива на Триест към териториите на съвременните Словения и Хърватия.
Това е първият римски военен лагер, открит на територията на днешна Италия. Находката вероятно е издигната по времето, когато Рим воюва срещу местния народ, известен под името истри. В древността те са контролирали Истрийския полуостров. Задача на двете укрепления е била и защитата на съседния град Аквилея от набезите на истрите. Аквилея е важен пункт за търговията със зехтин, вино и роби. По-късно градът се превръща в един най-големите в Римската империя.
Римският историк Тит Ливий описва истрите като безчестни пирати. Според описанието му, през първия етап от конфликта варварите побеждават два римски легиона и превземат лагера им. Но откриват запасите от вино, напиват се и това позволява на римляните лесно да си върнат отново лагера.
Фрагментите от керамика, открити в Сан Роко, датират паметника от периода между края на III в. пр.н.е. и първите десетилетия на II в. пр.н.е. “Изследването на тези находки ще бъде важно за изучаването на ранната римска военна архитектура и произхода на римските военни лагери”, отбелязва Федерико Бернардини.
Възрастта, размерите и разположението на паметника в Сан Роко точно съответстват на военния лагер, за който Ливий пише, че е построен през 178 г. пр.н.е. “[Това е] много важен период за граничните райони от времето на Римската република”, смята Клаудио Туниц.
Древните източници дават основание да се смята, че римляните може да са ползвали лагера, чак до времето, когато е основана колонията Тергест (днешният Триест). “Много европейски градове възникват край древни римски военни лагери. Сред тях са Бонна (днес Бон), Виндобона (днешна Виена), Еборак (днес Йорк), Аргенторат (днес Страсбург)”, завършва Туниц.
Предстои да се извършат пълномащабни археологически разкопки на мястото на новооткритите укрепления.
По материали на LiveScience
0 коментара:
Публикуване на коментар