Кладенец с тъмно синя вода, контрастиращ със заобикалящите го синьозелени води. Намира се в акваторията на резервата на Бариерния риф край бреговете на Белиз. Голямата синя дупка – това е всичко, останало от системата варовикови пещери, образувала се на това място преди повече от 150 000 години.
След края на последния ледников период (преди около 12 000 – 10 000) години, пещерата се е превърнала в подводна вдлъбнатина, достигаща на дълбочина до 124 метра. Заради настъпилото топене на ледовете водното равнище на океана се е покачило и така пещерата се оказва под вода, а сводовете й рухват. Стените й са толкова равни, че според едно от поверията, дупката край Белиз е използвана от праисторическите хора, за да съхраняват нещо в нея.
Този мит е развенчан от изтъкнатия учен и океанограф Жак-Ив Кусто. През 1971 година експедиция с кораба “Калипсо” изследва подводния свят на Голямата синя дупка. Жак-Ив Кусто открива в нея сталактити, разположени под наклон, което е характерно за формирования, подложени на чести геологични премествания.
Входовете към разклоняващия се лабиринт от подводни тунели се намират на дълбочина от 70 метра. Но за повечето любители на гмуркането е разрешено да се спускат до 40 метра под повърхността.
По-надолу водата е бедна на кислород и липсват организми, на които да се насладят гмуркачите. Цялата феерия на подводния свят е съсредоточена на дълбочина до 30 метра. Може да се видят гигантски групери, риба чук, риба лъв и акула дойка (Ginglymostoma cirratum). Последните, въпреки миловидното им наименование, си остават хищници. Наречени са дойки, защото за разлика от другите видове акули, поглъщат жертвата си, като при това се получава звук, подобен на леко хлипане или на мокра целувка.
0 коментара:
Публикуване на коментар