 |
| Бяла върба (Salix alba) |
През 1763 година свещеникът Едуард Стоун изнася пред Кралското общество в Лондон доклад за лечението на треска с настойка от върбова кора. А през 1838 година е доказано, че активният компонент в извлека от върбова кора е салициловата киселина. Малко по-късно италианският химик Рафаел Пириа изолира от кората на върба салициловата киселина, точно определя химическия й състав и след това успешно я синтезира. Тогава химическото съединение получава и названието салицилова (от латинското наименование на бялата върба (Salix alba), от която е добито веществото) киселина.
 |
| Схематично представяне на ацетилсалициловата киселина |
За да се получат и други видове лекарствени препарати, с още по-изявени лечебни свойства, служителят на компанията “Bayer” Феликс Хофман разработва технология за производството на ацетилсалицилова киселина. Патентът за лекарствения препарат, който “е ефикасен срещу всякаква болка”, е издаден на 6 март 1899 година. Продуктът получава търговското наименование “аспирин”.
“Аспирин” е кодирано от две части – “а” за “ацетил” и “спир” от Spiraea, латинското наименование на вида, към който принадлежи върбата, от която е извлечена първоначално салициловата киселина.Благодарение на добрата и на моменти агресивна рекламна кампания, съвсем скоро аспиринът получава масова известност. Изписват го за лечение на широк спектър от болести – от просто главоболие, през случаите, в които трябва да се сваля температура, до превенция на сърдечно-съдови заболявания. И до днес няма консенсус за ползите и вредите от употребата на аспирин. Но със сигурност може да се твърди, че няма човек, който да не е чувал търговското наименование на ацетилсалициловата киселина – аспирин.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар