10 март 2019 г.


В последната неделя преди началото на Великите пости православните християни си прощават един на друг за волните или неволни обиди, които са сторили. Този обичай е един от най-древните, установени в християнството под влиянието на палестинските монашески практики. Почти цялото време от 40 дни преди Пасхата палестинските монаси прекарвали в пустинята, където няма нито вода, нито храна. За началото на Страстната седмица те се завръщали в манастира, но някои не успявали да издържат изпитанието и загивали в пустинята.

С ясното съзнание, че предстоящите пости може да се окажат последните в живота им, ден преди да поемат към изпитанието, в последната неделя преди поста, монасите взаимно си искали прошка. От там тръгва и традицията на Прошката.



По време на литургиите днес се четат откъси от Евангелието, в които се говори за прощаване на обидите, нанесени ни от близки и роднини.
“14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Матей, 6:14-15)
По време на вечерното богослужение се извършва особен вид прощаване – настоятелят на храма произнася напътствено слово към вярващите за предстоящият Велик пост, след което пръв се покланя и иска да му бъде простено. След това миряни и свещеници взаимно си дават опрощение, за да могат да влязат в постите с чиста душа и в мир с ближните.

40-те дни на Великия пост и Страстната седмица преди Пасхата са време на духовно пречистване, затова преди началото им човек трябва да очисти сърцето си от обидите, като прости на другите и поиска и на него да му бъде простено.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...