Мумифициран монах, скрит в древна статуя на Буда

Рентгенова снимка показва мумифицираното тяло на монах, запечатано преди почти 1000 години в статуя на Буда
снимка: Дренте Музей

Сътрудниците на музея Дренте в Холандия се натъкват на изненадващо откритие. При сканиране на древна китайска статуя от музейната колекция става ясно, че вътре в нея се намира мумифицираното тяло на будистки монах, живял около 1100 година. Мумията е застинала в поза лотус и идеално се е побрала в статуята.

Според специалистите, зад позлатената фасада на статуята се вижда мумията и скелета на будисткия майстор на медитацията Liu Quan. За да изследват по-детайлно статуята, учените я носят в Meander Medical Center в Амстердам, където е извършена ендоскопия и допълнителни рентегенографски сканирания.

Натъкват се на поредното изненадващо откритие. Органите на будисткия монах са премахнати и на тяхно място са поставени свитъци, изписани с китайски йероглифи.
В съобщение на музея се изказва предположение, че Liu Quan може да се е подложил на древната будистка практика, при която монасите доброволно сами се превръщат в мумии, в стремежа си да се превъплътят  в “живия Буда”.

Тази практика е характерна предимно за Япония. За да се мумифицира монахът трябва да премине през продължителна и строга диета, продължаваща 1 000 дни. През това време се храни само с ядки и семена, за да се стопят телесните мазнини. Следват нови 1 000 дни, през които се храни само с корени и кори и от някои дървета.
В края на този период монахът започва да пие отровен чай, приготвян от сока на японско лаково дърво, който дърводелците използват нормално за лакиране на чинии и чаши. Поемането на чая предизвиква обилно повръщане и бърза загуба на телесните течности. Вероятно така тъканите се насищат прекалено с токсични вещества, което пък не позволява на бактериите и насекомите да се хранят с тях.

Живият скелет след това се поставя в специално подготвена скална кухина, достатъчна колкото да побере тялото му. Осигуряват достъпа на въздух до каменната гробница с помощта на бамбукова тръба, а вътре поставят камбана.
Монахът трябва да стои неизменно в поза лотус. Всеки ден трябва да удари камбаната, за да знаят останалите монаси, че все още е жив. След като камбаната спре да известява, че монахът е жив, тръбата, осигуряваща достъпа на въздух се изважда и гробницата се запечатва.

След още 1 000 дни гробницата се отваря, за да се провери дали мумифицирането е протекло успешно. От стотиците монаси, подложили се на тази нечовешка процедура, едва дузина са постигнали мумифицирането и са се превърнали в обекти на преклонение като образи на оживелия Буда.

В конкретния случай учените не са наясно кога и как органите на този монах са били извадени и заменени със свитъци.

В момента статуята е изложена в експозиция в Националния музей на Унгария, Будапеща, където ще остане до месец май.