Водещият изследванията миналата година Андрей Плеханов, археолог от Научния център за изучаване на Арктика в Салехард съобщи, че местни еленовъди са разказали и за още такива геологични структури, които към онзи момент все още не бяха изследвани от учените.
След нови спътникови наблюдения става ясно, че има няколко десетки подобни дълбоки кратера. Най-голямата от дупките, получила кодовото наименование В2, е заобиколена от още двадесет подобни структури.
“Бих сравнил тези структури с гъбите – намерите ли една, много е вероятно наблизо да намерите още дузина. Като цяло, може да се предположи, че на територията на полуостров Ямал се намират между 20 и 30 кратера с неустановен категорично произход”, пояснява професор Василий Богоявленски от руския Държавен университет по нефт и газ.
Най-големият от кратерите - В2, е разположен близо до едно от най-големите руски газови находища. Ако Плеханов и колегите му са прави, че геоложката структура се е появила в следствие на изхвърляне на метан, то явлението може да се окаже пагубно за добива на газ от целия регион.
“Многогодишният ни опит показва, че изхвърлянето на газ може да доведе до сериозни повреди на сондажните съоръжения, на петролните и газовите находища, и на морските тръбопроводи. Изхвърленият газ може да се възпламени, което е потенциална заплаха не само за тежката индустрия, но и за екологията в сибирския регион”, подчертава професор Богоявленски.
Засега обаче няма преки доказателства, че ямалските кратери са се появили действително след изхвърляне на метан. Самите геолози не са наблюдавали процеса непосредствено, а заключенията им са в резултат само на наблюдения върху резултата от случилото се – гигантските кратери.
За момента учените нямат други хипотези, обясняващи появата на загадъчните структури.
Предполага се, че подобен процес е причината и за появата на Ямал на необичайни езера. Най-вероятно те са се образували след сливането на десетки подобни “дъщерни” кратери. Излиза, че странните “дупки” в сибирския район може да са значително повече (ако се вземат под внимание вече съществуващите езера).
Тревога буди и фактът, че промените в климата може да провокират нови и по-чести изхвърляния на метан. В момента учените обсъждат вариантите за организиране на мащабна научна експедиция, която да изучи кратерите. Ако метановата хипотеза бъде потвърдена, геолозите ще трябва бързо да измислят решение за предотвратяване на заплахите, които подобно явление представлява спрямо промишлеността и екологията в Сибир.
0 коментара:
Публикуване на коментар