Международен екип от учени е успял с точност до годината и сезона да датира времето, когато е построена средновековна крепост в Тува. Статия с резултатите от изследването е публикувана в списание PNAS.
Крепостта Пор-Бажин се намира в един от най-труднодостъпните райони на Република Тува (или Тива, както е новото изписване) – на остров в езерото Тере-Хол. Първите научни изследвания на крепостта са дело на географа и етнограф Дмитрий Клеменц. През 50-те и 60-те години на ХХ век в Пор-Бажин се провеждат първите археологически разкопки. Ръководи ги Савиян Вайнщейн. Той успява да докаже, че крепостта е изградена през VIII век, по времето на третия Уйгурски каганат. Изхождайки от косвени данни, археологът изказва предположението, че Пор-Бажин е построена около 750 година.
През 2007-2008 година в крепостта са проведени нови разкопки. Оказва се, обаче, че културният слой е много беден, т.е., съдейки по всичко, крепостта почти не е използвана. Поради това се оказва и невъзможно точното датиране на времето на изграждането ѝ да се извърши посредством находките от археологическите проучвания. Учените все пак установяват, че за оразмеряването на терена преди да започне строежа, са използвани стволове от лиственица. Те са зазидани в основите на стените на крепостта, издигнати от трамбована глина и са се запазили идеално в условията на вечно студения климат на мястото.
Изследователите са взели образци от тези стволове и са ги датирали посредством радиовъглеродния метод. „В такива датировки точността на единични дати обикновено е 50-100 години, което за средновековна археология е твърде грубо определяне. Но ако се датират последователни групи от годишните кръгове, с помощта на статистическа обработка на данните може да се получи времето на „гибелта“ на дървесината с точност от едно десетилетие“, обяснява Андрей Панин, професор в географския факултет на Московския държавен университет.
Радиовъглеродното датиране в конкретния случай посочва дата, която с 20-30 години превишава по-рано предполаганата; резултатите сочат, че дърветата, закопани в основите, са отрязани около 770 година, а това вече е период, който попада в съвсем друг исторически контекст. По това време управлява каганът Идигян, който превръща манихейството в официална религия в земите под негов контрол. Манихейството се основава на християнството, но включва в себе си много фундаментални елементи от зороастризма и будизма. През 779 година, обаче, в каганата се случва антиманихейски преврат и каганът е убит.
Новият контекст дава възможност да се намери обяснение на факта, че крепостта не е използвана: възможно е това да е не укрепен отбранителен пункт, а манихейски манастир. „Ако манастирът е построен в навечерието на преврата, то предишните владетели просто не са успели да го използват, а на новите изобщо не им е бил необходим. С това се обяснява най-важната от загадките на Пор-Бажин“, смята Андрей Панин.
Той обаче дълго време не успява да докаже правотата на подобна хипотеза – нужно е да се определи времето на изграждането на съоръжението, при това с точност до една година. През 2012 година японски учени публикуват статия в списание Nature, в която описват резултатите от датировките на годишните кръгове на 1800-годишен кедър. В частност, учените откриват рязък скок в съдържанието на радиоактивен въглерод в атмосферата, случил се през 775 година. Пиковото отклонение е обяснено с аномално силно изригване на Слънцето през въпросната година. Явлението е наречено „събитието Мияке“ (по името на първия автор, посочен в списъка с изследователи, участвали в изследването – Фуса Мияке, която по онова време е аспирант в университета в Нагоя). Веднага след това научно съобщение, проучващите Пор-Бажин се захващат да използват „събитието Мияке“, за да датират по-точно крепостта. Поради различни организационни и финансови проблеми, обаче, учените успяват да сторят това едва през 2018 година.
Образците от лиственица от стените на Пор-Бажин са изпратени в лабораторията на Университета в Грьонинген. В един от изследваните образци, в третият след кората годишен кръг, са открити признаците на „същото онова събитие Мияке“. Освен това, дендрохронолозите от Грьонинген анализират най-младия годишен кръг на клетъчно ниво и това им дава възможност да установят, че дървото е било отсечено през лятото. Така е установена не само годината, но и сезонът, когато е започнал строежът на Пор-Бажин – лятото на 777 година. А археолозите могат да добавят към това и колко време е продължил градежът: два летни сезона. „А през 779 година се случва онзи известен преврат и така нашата хипотеза получава потвърждение. Изследването ни, вероятно е първият в световен мащаб пример за използването на радиовъглеродна датировка на астрофизични събития от средновековието, чрез което се определя толкова точно възрастта на археологически обект“, пише в заключение Андрей Панин.
През последните години японски и американски учени откриха още две събития Мияке – през 660 г. пр.н.е. и през 994 г. От това учените очакват скоро да се появят по-точни датирания и на други събития от световната история.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар