В небето над Арктика се образува голяма – вероятно най-голямата в историята на научните наблюдения – дупка в озоновия слой. По мащабите си тя си съперничи с по-известната антарктическа озонова дупка, която се образува всяка година над южното полукълбо. Към момента рекордно ниските нива озон се простират на голяма част от централна Арктика, като покриват площ трикратно по-голяма от площта на Гренландия.
Дупката в озоновия слой, обаче, не представлява никаква заплаха за живота на планетата, а учените смятат, че в следващите седмици тя ще се „запълни“ и изчезне. Все пак, атмосферното явление ще бъде записано като изключително и ще се нареди сред рекордните. „От моя гледна точка, това е първият път, когато може да се говори за същинска озонова дупка в Арктика“, обяснява Мартин Дамерис, експерт по атмосферните явления в немския аерокосмически център в Оберфафенхофен.
Озонът нормално се формира на височини между 10 и 50 километра в атмосферата, формирайки защитно „одеяло“ за планетата; защитава живота на Земята от вредното въздействие на ултравиолетовата радиация. Всяка година, обаче, смразяващо ниските температури в Антарктика, позволяват на облачните системи да се уплътняват във височина над Южния полюс.
Химическите вещества в атмосферата, в това число и такива като хлор и бром, които произхождат от хладилни агенти и други промишлени източници, предизвикват протичането на химически реакции по повърхнините на уплътнените облачни системи, които водят до „изяждане“ на озоновия слой.
Антарктическата озонова дупка се формира всяка година, защото температурите през зимните месеци регулярно се понижават, което позволява образуването на облачни системи на голяма надморска височина. Подобни условия в Арктика са много по-редки. Климатът в Северното полукълбо формира по-различни, променливи температури и поради това Арктика нормално не е толкова „виновна“ в рушенето на озоновия слой, обяснява Йенс-уве Грос от изследователския център по атмосферни явления в Юлих, Германия.
Тази година, обаче, мощни западни ветрове се носеха около Северния полюс и поддържаха по-дълго време студен въздух в „полярен вихър“. „Над Арктика се струпа повече студен въздух, отколкото през която и да е зима от 1979 година насам“, добавя Маркус Рекс, също експерт по атмосферни явления от Института „Афред Вегенер“ в Потсдам, Германия.
В условията на по-студеното време, облаците над северната полярна област се формираха на по-голяма надморска височина, с което се дава началото и на химическите реакции, които рушат озоновия слой.
За да измерват нивата на озона в атмосферата, учените използват метеорологични балони, които пускат от наблюдателни станции, разположени около Арктика (включително и на ледоразбивача „Поларщерн“, който буквално е замръзнал сред морските ледове в дългогодишна научна експедиция). Към края на месец март 2020 година апаратурата от метеорологичните балони е отчела 90% спад на озона на височина от 18 километра – зоната, която е „сърцевината“ на озоновия слой. Там обикновено се отчитат нива от около 3,5 части озон на милион, докато в мартенските наблюдения данните са за едва около 0,3 части на милион, казва Маркус Рекс. „Това е рекордно ниво на загуби в озоновия слой, спрямо досегашните ни наблюдения“, добавя ученият.
През 1997 и 2011 година също са отчитани ниски нива на озоновия слой над Арктика, но тази година загубите ще надминат досегашните рекорди. „Наблюдаваме спад в нивата поне толкова, колкото през 2011 година, но имаме и индикации, че нивата ще се окажат по-ниски, отколкото тогава“, подчертава Глория Мани, специалист по атмосферни изследвания в NorthWest Research Associates в Сокоро, Ню Мексико. Тя работи със сателитен инструмент на NASA, който измерва нивата на хлор в атмосферата и по думите ѝ, все още има разтворени количества хлор, който през следващите дни ще успее да унищожи още от озона в горните атмосферни слоеве.
Ситуацията днес можеше да е много по-тревожна, ако още през 1987 година държавите в света не бяха приели Монреалския протокол. Това е международен договор, с който човечеството се задължава постепенно да прекрати използването на разрушаващи озоновия слой химически вещества.
Всъщност, озоновата дупка над Арктика вече започва да се запълва. През миналата година изтъняването на озона над Северното полукълбо беше с много по-малки мащаби, а и не бива да се забравя, че все още престоят десетилетия, преди да успеем да намалим до минимум химическите вещества в атмосферата, които предизвикват загубите на озон.
Маркус Рекс обяснява и защо Арктическата озонова дупка не представлява заплаха за живите организми: Слънцето тепърва започва да се издига над северните ширини. През следващите седмици съществува малка вероятност дупката да „слезе“ над по-ниските ширини, където и населеността е по-висока. В такъв случай, най-много да се наложи на жителите от районите в най-северните части на Европа, Азия и Северна Америка да ползват слънцезащитни кремове, за да избегнат изгаряния по кожата, ако дълго се намират на открито. „Няма да е никак трудно да се справим с подобно положение“, категоричен е Маркус Рекс.
Следващите няколко седмици ще са важни за запълването на озоновата дупка над Северното полукълбо. Слънцето бавно се изкачва над хоризонта, а с това постепенно се повишават и температурите на атмосферата в района на озоновата дупка. Съвсем скоро, когато полярният вихър се разпадне, озонът в атмосферата отново ще започне да възстановява нивата си. Към момента учените следят с нетърпение развитието на процесите, защото „играта все още не е приключила“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар