Звездните купове са приблизително сферични „сборища“ от изключително стари звезди. Около 150 такива звездни купа са разпръснати из галактиката ни. Космическият телескоп „Хъбъл“ е един от най-добрите инструменти, чрез които астрономите могат да проучват такива формирования. Високата разделителна способност на „Хъбъл“ дава възможност на учените да разглеждат дори отделни звезди в претъпканите ядра на сферичните купове.
Звездните купове изглеждат много сходни и дори на изображенията, заснети от „Хъбъл“ може да се окаже трудно да бъдат разпознавани – всички те много приличат на NGC 411, който е на това изображение. И все пак, някои неща могат да изглеждат измамно за погледа, защото NGC 411 всъщност не е сферичен звезден куп и звездите в него изобщо не са стари.
И още: този звезден куп не се намира в пределите на Млечния път. NGC 411 се класифицира като отворен звезден куп. В подобни формирования звездите, за разлика от сферичните звездни купове, звездите са по-слабо взаимнообвързани и с течение на времето се раздалечават. Звездите в отворените клъстери с напредването на възрастта си са все по-далеч от „родното място“, което е още една разлика от кълбовидните звездни купове, които са оцелели в съвместното си съществуване повече от 10 милиарда години.
NGC 411 може относително да се приеме за „звезден младеж“ – възрастта му е малко повече от една десета от тази на „старците“ - сферичните звездни купове. Звездите в него са далеч от реликвите, родени в ранните времена от съществуването на Вселената. Светилата в NGC 411 всъщност са част от родените „в епохата“ на Слънцето. И всички са приблизително на една и съща възраст, като са се родили почти едновременно от един огромен облак прах и газ.
Но не всички звезди в отворения клъстер са с еднакви размери. На изображението, заснето от „Хъбъл“, звездите в него сияят с различна сила и в различни цветове. Това дава на астрономите много информация за светилата, в това число и за тяхната маса, температура и на какъв етап от еволюцията си се намират.
Сините звезди, например, са с по-висока температура от червените.
Изображението е композитно и е заснето с помощта на Wide Field Camera 3 на „Хъбъл“ в ултравиолетовия, видимия и инфрачервения диапазон. Така телескопът може „да види“ цветовете, които са малко отвъд червената и виолетовата граници на спектъра.
0 коментара:
Публикуване на коментар