Разпятието на Христос е най-разпространената сред християнството сцени. Разпети Петък пък е сред най-почитаните дни в религиозния календар на християните – денят, в който те скърбят за разпънатият на кръст Исус. Но имало ли е наистина разпятие? И защо Исус е умъртвен точно по този начин?
Разпъването на кръст е традиционното наказание, използвано от римляните. Прикованата към огромен кръст жертва бавно и мъчително умира от задушаване или изтощение – болезнена и продължителна агония. Наказанието се прилагало за да се унижат публично роби или криминални престъпници (защото не винаги се стигало до умъртвяването им). Методът за екзекуция е строго запазен за представителите на най-ниските прослойки на обществото или за хора, извършили жестоко престъпление спрямо държавността. Това е и причината, която евангелията описват, довела до разпъването на кръст на Исус – обявявайки се за цар на юдеите, той се противопоставя на римското господство (Евангелие от Матея 27:37; Евангелие от Марк 15:26; Евангелие от Лука 23:38; Евангелие от Йоан 19:19-22).
Разпъването на кръст се извършва по няколко начина. В християнската традиция се е наложило схващането, че Христос е прикован към кръста с дебели железни пирони. Спори се около това, дали пироните са проболи дланите или китките на Исус.
Римляните обаче не винаги са приковавали жертвите към кръстовете, а понякога са завързвали ръцете им за напречната греда на кръста. Всъщност, единственото достоверно археологическо доказателство, сочещо към приковаването на жертвата за кръста, е открито по следи от кости на китката на мъж, екзекутиран през I век пр.н.е.
И така, бил ли е наистина прикован на кръста Исус?
Какво казват Евангелията
Някои от ранните Евангелия, например Евангелието от Тома, не включват описание на разпятието на Исус, пренасяйки фокуса на повествованието върху учението му. Но всички канонични библейски евангелия са единодушни по отношение на начина, по който Христос среща смъртта – разпънат на кръста. Матей, Марк, Лука, Йоан – всички са описали разпятието, като разказите им се отличават само в някои детайли.
В никое от каноничните Евангелия обаче не се споменава, дали Исус е прикован за кръста. В Евангелието от Йоан все пак се споменават раните по ръцете на Исус. Вероятно това споменаване е залегнало в основата на схващането, че Исус е бил прикован за кръста, вместо да бъде завързан.
Едно от апокрифните Евангелия – от Петър, написано през I или II век, в 21 стих описва, как след като Исус умира, от ръцете му са извадени гвоздеите. ([21] И те свалиха гвоздеите от ръцете Господни и положиха Го на земята; и цялата земя се разтресе, и голям страх произходи.) Нещо повече, в Евангелието от Петър кръстът е активен елемент в описанието на Страстите Христови. В стихове 41-42 кръстът отговаря с глас на Божия глас:
[41] И чуха те глас от небето да казва: „Прогласихте ли туй на заспалите?"
[42] И с почтение от кръста изречено бе: „Да".
За този текст описанието на “живия” кръст очевидно е от съществено значение.
През годините няколко пъти се появяват хора, които твърдят, че са открили истинските пирони, с които Исус е прикован за кръста. Всеки път обаче, тези заявления категорично са опровергавани от специалисти по библейските текстове и археолози. По-интересното е, че фиксацията върху пироните продължава да съществува, въпреки че в най-ранните евангелия няма описание Исус да е приковаван за кръста.
Описанието на Разпятието
Не е учудващ фактът, че на християните е било необходимо време, за да приемат изобразяването на Исус на кръста, имайки предвид, че това е бил унизителен начин да умре човек. Любопитно е и как изглежда най-ранното от известните изображения на разпятието. Вместо познатото ни от иконите изображение – картини, прославящи Исусовата смърт – най-ранното изображение всъщност е графит от края на II век, надсмиващ се над християните.
Alexamenos Grafitto |
Други от най-ранните изображения на разпятието на Исус са открити върху скъпоценни камъни, някои от които използвани за магически ритуали. Върху парче яспис, датиращо от II или III век например, се вижда гравиран мъж, разпънат на кръст, а около изображението са изписани магически думи.
Друг пример за ранно изображение на разпятието е гравиран върху сердолик, инкрустиран в пръстен.
Специалистите смятат, че т.нар. “Сердолик от Констанца” датира от IV век. В това изображение не се забелязва ръцете на Исус да са приковани към кръста, а висят, както биха висели, ако е завързан с въжета.
Сердолика от Констанца |
Човекът с най-голям принос за утвърждаването на християнството, император Константин Велики, слага край на екзекуциите на кръста. Разбира се, това е продиктувано не от морални подбуди, а като уважение и преклонение пред Исус. В крайна сметка, спорът дали Исус е прикован или просто завързан за кръста не е от толкова съществено значение. Същественото и вечното е символът на кръстната смърт на Христос.
Мередит Уорън, theconversation.com
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар