Колкото повече научаваме за историята на еволюцията на вида ни, толкова по-ясно става, че ранните представители на съвременния човек и неандерталците просто не са успявали да си „устоят“ в чисто физиологически аспект. Ново изследване още веднъж открива доказателства, че в онези далечни праисторически времена, нашите предци са имали навика да се „смесват“ с неандерталци и това се е случвало не по изключение, а многократно и – както по всичко личи – целенасочено. При това, доказателствата не се откриват на едно, а на различни места.
Когато предците ни тръгват от Африка и поемат към Европа и Азия, по пътя изглежда несъзнателно са вплели в генома на съвременния човек следи и от други човешки видове. Изследователите, на база анализи на ДНК на стотици хора с евразийско потекло, са открили генетичен материал, свързан с неандерталците от Алтайския край в съвременен Сибир. Тези гени са съвсем различни от откритото по-рано наследство в генома на съвременните хора, чийто произход се свързва с неандерталски индивиди, обитавали териториите на съвременна Хърватия.
„Свидетели сме не на единична интроресия на генетичен материал от неандерталците. Тази своеобразна паяжина от взаимодействия се наблюдава отново и отново, на различните места, където древните човешки видове са влизали в контакт помежду си. И нашето изследване допълва нови данни в подкрепа на това твърдение и запълването на цялата картина на еволюцията на вида ни “, пише биологът Омер Гокумен от университета в Бъфало.
Всъщност, от съвсем неотдавна науката започна да разбира, колко голяма част от еволюционната ни история се дължи на междувидовия секс. Нови археологически находки и съвременните геномни изследвания установяват, че вместо просто да изтласкат другите, конкурентни видове, каквито са неандерталците и денисовския човек, представителите на хомо сапиенс са се смесвали с тях.
И това в никакъв случай не следва да се разглежда като някаква постъпка с лоши последствия. Напротив, съществуват доказателства, че останките от гените на неандерталците в ДНК на съвременния човек ни помагат и предпазват от вирусни инфекции – много актуална успокоителна „новина“, като отчетем настоящата тема на деня. Съвременните хора, дори и тези, произхождащи от „сърцето на цивилизацията“, носят в себе си малко генетично наследство от неандерталците. През тази година, например, нов метод за анализ на генома ни разкри, че съвременните африкански популации, които се смяташе, че са „свободни от неандерталски гени“, също притежават такова наследство в генома.
Години наред се приемаше, че тази малка част в ДНК – обикновено оценявана на около 2 % от целия геном – е свързана с епизодична среща, случила се преди десетки хиляди години, между представителите на нашия вид и на негови „братовчеди“. Все повече, обаче, са доказателствата, че този сценарий е малко вероятен.
Вместо това, налага се да преразгледаме схващанията си и да приемем, че геномното ни наследство се е формирало вследствие на чести „любовни афери“ между предците на съвременния човек и представители на другите човешки видове. „По всичко личи, че историята на човешката еволюция следва да се възприема не толкова като дърво с отделни клони, които просто се развиват в различни посоки. Оказва се, че между „клоните“ съществуват реални многобройни връзки“, пояснява Гокумен.
Ще ни е нужно обаче време, за да разкрием в детайли тези обвързвания. Гокумен е убеден, че всеки древен геном, който изследват днес експертите по генетика, ще ни дава нова гледна точка и с това ще се разширява перспективата, от която гледаме на произхода на вида ни. В изследването на екипа на Гокумен, експертите откриват не само единични изолирани варианти на споделени нуклеотиди между нас и неандерталците; налице са и вариации, които досега не са регистрирани, каквито са в частност големи „вмъквания“ на генетична информация от хомо сапиенс, споделена с двата неандерталски вида.
В крайна сметка, авторите на изследването стигат до заключението, че наследствената линия на алтайските неандерталци „представлява родословното наследство от тях и се включва само в извадките от Азия и по-късните неандерталци“, докато в другата наследствена линия „е вплетено наследството от неандерталците с произход от Европа, населявали континента преди около 50 000 години“.
Разгледани заедно, тези резултати предполагат, че в далечните праисторически времена предците на съвременните източноазиатци и западноевропейци многократно са се смесвали с неандерталски родове, когато са предприели миграцията от „люлката на човечеството“ – Африка.
„В моите представи, картината на еволюцията ни е, че в себе си носим всички тези архаични популации от човешки видове, населявали Европа, Азия, Сибир, Африка. По една или друга причина, популацията на предците на съвременните хора в Африка е започнала да се увеличава и в своята експанзия хомо сапиенс са срещали представители на тези други човешки видове и са усвоявали тяхната ДНК, ако щете. Вероятно предците ни са срещали различни неандерталски популации по различно време в процеса на миграцията си към различни части от земното кълбо“, пише в заключение Омер Гокумен.
Цялото изследване е публикувано в списание Genetics.
0 коментара:
Публикуване на коментар