Най-малко три съоръжения от най-древния ритуален комплекс в света – Гьобекли тепе, са били построени като един цялостен инженерен проект. Хипотезата е на израелските археолози Гил Хаклай и аспирантът му Ави Гофер от Университета в Тел Авив. Двамата излагат научната си теза в публикация на страниците на Cambridge Archaeological Journal.
Комплексът Гьобекли тепе е съставен от кръгообразни каменни структури, в които има множество Т-образни колони. Последните са декорирани с много на брой релефи на животни и различни геометрични мотиви.
Доскоро повечето археолози предполагаха, че структурите в комплекса са издигнати постепенно от ловци-събирачи; градежите са били дело на много поколения. Израелските учени, след като изследват взаимното разположение на обектите в цялостния комплекс, лансират друга хипотеза, която коренно се различава от досегашните допускания.
Двамата специалисти разглеждат поотделно структурите, условно обозначавани като B, C и D. За тях се смята, че са построени малко по-рано от градежът, обозначаван като A. Хаклай, който е и архитект, използва метод на интерпретация, наричан „формален архитектурен анализ“. Целта на такъв подход е да се разбере какъв е бил замисълът на древните строители.
Ученият е определил централните точки на трите неправилни кръга, които, както може да се очаква, попадат почти по средата между двете централни колони във всяка от отделните структури. В един момент, както пише в научната публикация, ученият е осенен от изненадваща констатация: трите точки формират върховете на почти идеален равностранен триъгълник. „Върховете се разминават с приблизително 25 сантиметра от формирането на идеален триъгълник с дължина на всяка от страните от 19,25 метра (почти 63 фута)“, пишат изследователите в статията.
Израелските учени изключват версията, че това съвпадение е случайно. Вероятността трите върха, без предварително да е замислено, да формират равностранен триъгълник „е много нищожна“, според авторите на хипотезата.
Освен това, двамата експерти са убедени, че изхождайки от факта с разположението на централните точки, са доказателство, че е имало „мащабен план на пода“. Учените допускат, че за да създадат „елементарния чертеж“ върху терена, древните строители са използвали – може би – подредени в редица стъбла от тръстика с еднаква дължина. Не бива да се забравя, че до изобретяването на писмените системи все още предстоят хилядолетия на развитие на човешката цивилизация.
Изследователите предполагат, че първоначално структурите са градени по един общ план, а следващи поколения строители са могли да ги „престрояват“. Подобна версия, обаче, рязко увеличава нужните усилия, вложени в строежа, подчертават учените. „Градеж с такива мащаби е същински подвиг, защото изисква три пъти повече усилия, отколкото се предполага досега. Били са нужни също три пъти повече строители от племената на ловци-събирачи и ресурси, за да бъде осъществен замисълът“, пишат авторите на хипотезата.
Али Гофер допълва, че такъв градеж – осъществяван от хиляди работници – е довел „до по стратифицирана общност, чието ниво на развитие е сравнимо с доста по-късните групи на уседнало живеещи хора, занимаващи се със земеделие“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар