Френска археологическа мисия, която от 1999 година насам провежда разкопки в легендарния град Петра, публикува резултатите от дългогодишните проучвания. Учените остават изненадани, когато откриват останките на сгради от домонументалния период на града.
Изключително подробният доклад на изследователите е публикуван в сайта на Националния институт за превантивни археологически проучвания (INRAP). Основната цел на френските археолози е търсенето и проучването на основното светилище на Петра, храмът Каср ал-Бинт. Досега се смяташе, че храмът, както и други монументални съоръжения, е съграден през класическия набатейски период, по време на управлението на Арета IV Филопатрис (Харитат IV) – 9 г. пр.н.е. – 40 г.
По-смелата хипотеза приема, че градежите може да са дело на предшественика му Ободад III (30 - 9 г. пр.н.е.). Строителството продължава до 106 година, когато набатейското царство е покорено от римляните. При това, храмът продължава да съществува повече от век след падането на царството. И все пак, основните храмове и гробници са съградени по времето на Арета IV. По онова време Петра е столица на царство, чието население е не по-малко от 20 000 души.
„При разкопките на района на храма останахме изненадани, след като открихме останки от домонументалната фаза, които се отнасят към елинистичния период. Предполагаме, че първият храм на това място е построен между II и I век пр.н.е.“, пишат авторите на изследването.
Нещо повече: последващите стратиграфски изследвания разкриват съоръжения и селскостопански тераси, отнасящи се към IV-III век пр.н.е. Интересното е, че тези находки не се съгласуват със свидетелствата, оставени от древни историци. Например, Диодор Сицилийски описва местните жители още през 312 г. пр.н.е. Той ги охарактеризира като народ от чергари. Разбира се, чаргарите не биха могли да построят монументалния град.
„Разкопките разкриват строителни елементи и материали с високо качество: каменни подове, стени с мазилка и необработени тухли, наситени с пясъчник - това изобщо е любопитен материал в местната среда. Открихме и множество внесени отвън артефакти: амфори и гръцка керамика, покрита с черен лак. Това е свидетелство за високия стандарт на живота и дълбоката интеграция на Петра в глобалните търговски връзки още през III-II век пр.н.е.“, пишат авторите на изследването.
Град Петра е столица на Идумея, а по-късно – столица на Набатейското царство. Намира се на територията на съвременна Йордания, в долината Араба. Новите открития на френските учени показват, че класическата фаза на града води началото си от елинистичния период V-IV век пр.н.е. Краят им идва със смъртта на последния набатейски цар Рабел II.
Като цяло, Набатейското царство започва активно да се развива след смъртта на Александър Македонски (323 г. пр.н.е.). Царството се простира на територията между Сирия и Египет. Разцвета си дължи на търговските пътища, по които кервани пренасят стоки за страните от цялото Средиземноморие.
През I век Набатейското царство става зависимо от Римската империя. През 105 г. почива последният набатейски владетел Рабел II. Още на следващата година териториите му са анексирани по заповед на император Траян и влизат в състава на образуваната нова провинция на империята – Арабия. За този период почти липсват писмени източници, които да разказват за живота в Петра.
Археолозите обаче наскоро откриват в Петра уникален римски паметник. Той представлява стела с римска пропаганда. Освен това, въпросният паметник променя направлението, по което се развива града – той вече се подчинява на каноничната за римските религиозни схващания ориентация по оста север-юг. По-късно Петра преживява още няколко периода на окупации и разцвет, както и няколко мощни земетресения. Градът окончателно е изоставен след XI век. Днес е една от най-известните туристически дестинации в света.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар