Искате ли да направите виртуално пътуване до ядрото на галактиката ни? Тази нова 360-градусова симулация ще ви отведе в центъра на Млечния път. Компютърният модел ви дава поглед от гледна точка на централната свръх масивна черна дупка, разположена в самото ядро на галактиката.
За създаване на визуализацията са използвани симулации на суперкомпютъра на NASA Ames, комбинирани с данните от космическата рентгенова обсерватория „Чандра“. Зрителят има възможност да надникне под нова перспектива към случващото се около центъра на Млечния път. Демонстрират се ефектите, породени от невъобразими по мащабите си звездни ветрове, генерирани от десетки масивни звездни гиганти, които биват раздирани, когато преминават на дистанция от само няколко светлинни години от свръх масивната черна дупка в центъра на галактиката ни, която в научните каталози се обозначава като Sagittarius A* (Sgr A* съкратено).
Звездните ветрове, които всъщност представляват освободените обвивки на звездите, оказали се в непосредствен близост до Sgr A*, осигуряват материята, с която „се храни“ чудовищната масивна черна дупка. В симулацията се виждат плътните струпвания от материя, която бива притегляна към черната дупка. Струпванията се формират като следствие от сблъскването на частици от мощните звездни ветрове, породени от оказалите се близо до Sgr A* масивни звезди. Едновременно симулацията показва и как потоци от газове с относително ниска плътност също биват притегляни към черната дупка.
Във визуализацията в синята и лилавата гама е представено рентгеновото излъчване от горещите газове, които достигат до температура от десетки милиони градуса. В червената гама са регионите с относително по-плътни газове, които са и доста по-студени – температурата им е „едва“ няколко десетки хиляди градуса. В жълтата гама са газовете с най-висока плътност и най-ниска температура.
Симулацията представя много точно онова, което се случва с излъчващите рентгенови емисии газове: в по-отдалечените региони струите газ се движат по-бавно, а с приближаването към Sgr A* скоростта им се увеличава. От гледна точка на зрителя, която се намира в черната дупка, в крайна сметка тези струи се завихрят във фееричен „водовъртеж“. Понякога уплътнения от газовете се сблъскват с други газови струи, изхвърлени от близките звезди. В резултат на това се получават „светкавици“ от мощни рентгенови емисии, които са следствие от много бързото нагряване на газовете и също толкова бързото им охлаждане. Малко по-далеч се виждат и също толкова ефектните колизии на звездни ветрове, които отново пораждат мощни рентгенови лъчения. Учените смятат, че такива сблъсъци са доминиращият източник на горещите газове, които се регистрират с помощта на обсерваторията „Чандра“.
Когато изхвърлянето на газ се случи близо до черната дупка, той се сблъсква с материята, изтичаща със звездните ветрове от масивни звезди в района. От колизията материята бива изтласкана обратно и засиява в рентгеновия диапазон на спектъра. С намаляване на изхвърлените газове, ветровете се връщат към нормалното си течение и рентгеновото сияние избледнява.
Разбира се, най-добре е 360-градусовата симулация на центъра на Млечния път да се гледа през очила за виртуална реалност. Може да използвате и приложението за YouTube за смартфон. Преместването на телефона разкрива различни сегменти от видеото, с което се имитира ефекта на VR-очила. И не на последно място, от браузъра на компютъра също може да се гледа видеоклипа, като за да се огледате наоколо кликвате и изтегляте с мишката към желаната посока и наклон на картината.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар