Преди повече от 12 500 години едно от най-ранните поселения на Земята изчезва. Сега учените са изяснили причините за това. Оказва се, че поселението Тел Абу-Хурейра, намиращо се на територията на съвременна Сирия, в буквалния смисъл на думата е изтрито от лицето на земята – за секунди е пометено, след като е поразено от „удар от космоса“.
През 70-те години на ХХ век в Сирия започва строежа на язовира Табка, който се създава с цел водите на река Ефрат да се ползват за напояване и водоснабдяване на северните региони на страната. По онова време е открит и документиран археологическият обект, наричан Абу-Хурейра. Забележителното на обекта е, че той маркира и се явява едно от най-ранните свидетелства за времето, когато номадските племенни групи започват да водят уседнал начин на живот и да се занимават с отглеждането на земеделски култури. Днес голямата могила, където се е намирало праисторическото поселение, се намира под водите на езерото Асад.
Преди водите на язовира да залеят околността, археолозите успяват внимателно да извлекат и опишат много ценен материал: фрагменти от древните домове, храни и инструменти. Ценните артефакти дават на учените възможност да идентифицират момента, в който праисторическите номади преди близо 12 800 години започват да се занимават със земеделие. Това е едно от най-значимите събития в културната и екологична история на човешката цивилизация и на планетата ни.
Оказва се, обаче, че Абу-Хурейра има още истории за разказване. Сред фрагментите от древни семена на зърнени култури и омесено в образците от ранни материали, използвани за строежа на примитивни домове и останките от животински кости, учените откриват… стъкло. Някои от характеристиките на стъклените артефакти предполагат, че са образувани при изключително висока температура – далеч по-високи от онези, които хората по онова време са били в състояние да постигнат, или пък да се получат вследствие на вулканична дейност. Джеймс Кенет, професор по геология от Калифорнийския университет в Санта Барбара, обяснява: „За да е по-нагледно, за какви температури става въпрос, уместно е да се спомене, че са били толкова високи, че биха стопили напълно съвременен автомобил за по-малко от една минута“.
Подобно интензивно нагряване, добавя професорът, може да е резултат само вследствие на мощно, високоенергийно и протичащо с висока скорост явление; нещо, което може да е проявление на въздействие с космически произход.
Като се основават на образците, извлечени от археологическия обект преди той да се окаже под водите на езерото Асад, проф. Кенет и колегите му твърдят, че Абу-Хурейра е най-ранното свидетелство за преките ефекти от попадение на фрагментирана комета върху човешко поселение. Тези фрагменти са част от една и съща комета, която вероятно се е разбила в Земята и е избухнала при навлизането в атмосферата на планетата в края на плейстоцена, подчертават учените от екипа в статия за Nature, Scientific Reports. Катаклизмът вероятно е допринесъл за изчезването на повечето големи животински видове, в това число мамутите и американските коне и камили; заличаването на културата Кловис, развила се в Северна Америка, както и до рязкото начало на последния (засега) ледников период през късния дриас.
„Новите ни изследвания са доказателство за въздействието на много високи температури, каквито биха могли да се свържат единствено с въздействие от космоса“, подчертава проф. Кенет, който, съвместно с негови колеги, за пръв път през 2012 година изнася данни за такова събитие, случило се в праисторически времена в конкретния регион. Абу-Хурейра се намира в най-източният сектор на онова, което учените наричат „граница на късния дриас“ (YDB), и която обхваща около 30 други местоположения в двата американски континента, Европа и части от Средния Изток. Тези обекти съдържат доказателства за масово изгаряне, в това число и широко разпространен „матово черен“, богат на въглерод слой, в който се откриват милиони нанодиаманти, характеризира се с високи концентрации на платина и микроскопични метални сфери, формирани при изключително високи температури.
Хипотезата за космически катаклизъм, случил се през късния дриас, през последните години придобива все повече тежест, след като се появяват нови и нови доказателства, в това число и откриването на много млад кратер, скрит под ледовете на глетчера Хиавата в Гренландия, както и находката от стъкло, образувало се при много висока температура, на археологическия обект Пилауко в южната част на Чили.
„Поселението Абу-Хурейра е било унищожено за секунди“, казва проф. Кенет. При находките от Пилауко се откриват свидетелства, че хора са разчленявали големи животни, като това се е случвало преди формирането на YDB слоя; в по-късните слоеве липсват такива доказателства. При Абу-Хурейра са налице преки доказателства за бедствието, сполетяло това ранно човешко поселение. Ударен катаклизъм или взривяване в атмосферата би следвало да са се случили много близо до древното поселение, за да формират огромна топлинна вълна и разтопена до стъкло почва, която да помете мястото, подчертава проф. Кенет.
Учените са анализирали геохимичния състав, формата, структурата, температурата на образуване, магнитните характеристики и съдържанието на вода в стъклените артефакти. Резултатите сочат, че се е образувало при изключително високи температури и включва минерали, богати на хром, желязо, никел, сулфиди, титан и дори платина, както и богато на иридий разтопено желязо; всички те се образуват при температури, надхвърлящи 2200 градуса по Целзий. „При нормални температури критичните материали са изключително редки, но са често срещани при събития с ударен характер“, пишат учените. Според заключенията им, разтопеното стъкло „се е образувало от почти моментното стопяване и изпаряване на регионални биомаси, почви и наносни отлагания, последвано от рязко и бързо охлаждане“. Освен това, тъй като откритите материали съответстват на тези, открити в слоевете на YDB на други обекти на различни места по планетата, вероятно е те да са резултат от въздействието на фрагментирана комета, а не на отделен сблъсък на комета или астероид.
„Въздействието на катаклизъм, причинен от един голям астероид, не би довело до толкова надалеч разпръснати материали, подобни на откритите в Абу-Хурейра. Предполагаме, че клъстери от по-големите кометни фрагменти могат да причинят хиляди въздушни взривове за период от няколко минути в небето над цялото северно полукълбо на Земята“, пише проф. Кенет и добавя: „Хипотезата за YDB-катаклизъм предлага това обяснение за разпръснатите идентични материали, откривани на терени, отдалечени на повече от 14 000 километра и разположени предимно в северното, но и отчасти в южното полукълбо на планетата. Откритията ни за Абу-Хурейра са още едно доказателство, подкрепящо хипотезата за мащабно въздействащо събитие, което е резултат от фрагментирането на комета в атмосферата на Земята“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар