Отразяващата мъглявина NGC 1999

Само няколко седмици след извеждането на телескопа "Хъбъл" в космоса през месец декември 1999 година, NASA започва работа по проекта „Hubble Heritage“. Едно от първите изображения заснети тогава е на мъглявина NGC 1999, която се намира в съзвездието Орион. Астрономите, работещи в проекта, съвместно с учени от Тексас и Ирландия, използват Wide Field Planetary Camera 2 (WFPC2), монтирана на борда на „Хъбъл“, за да получат цветната снимка.

NGC 1999 е пример за т.нар. отразяващи мъглявини. Подобно на мъглата около светлината от улично осветление, отразяваща мъглявина свети, защото източник на светлина вътре в нея осветява космическия прах и газове в нея. Мъглявината сама по себе си не емитира никаква видима светлина.

NGC 1999 се намира близо до прочутата мъглявина Орион. От нас я делят около 1500 светлинни години. Мъглявината се намира в регион от Млечния път, където активно се формират нови звезди. Прочута е в историята на астрономията, най-вече заради факта, че първият обект на Хербиг-Аро е открит в непосредствена близост до нея (обектът се пада точно на границата на изображението, заснето от „Хъбъл“ и не попада в него). Този тип обекти представляват газове, изхвърляни от много млади звезди.

Мъглявината NGC 1999 се осветява от ярка, наскоро родена звезда, която се вижда малко вляво от центъра на кадъра, заснет от „Хъбъл“. Звездата е каталогизирана като V380 Orionis. Белият цвят на сиянието ѝ се дължи на високата температура на повърхността ѝ, която достига до 10 000 градуса по Целзий (почти двойно по-висока от температурата на нашето Слънце). Масата ѝ се оценява на около 3,5 пъти масата на Слънцето.



Звездата е толкова млада, че все още е обвита в облак от материята, от която се е формирала. Този облак от остатъчната „звездна люлка“ е отразяващата мъглявина NGC 1999.

В центъра на изображението на мъглявината NGC 1999 попада и забележителен черен облак, който наподобява по форма буквата Т, наклонена странично и който се намира вдясно от ярката млада звезда. Този тъмен облак е пример за т.нар. „Глобула на Бок“ – формирования, наречени в чест на астронома Барт Бок от Университета на Аризона. Глобулата е облак от студен газ, молекули и космически прах, които са толкова плътни, че блокират всякакви светлинни източници, разположени зад тях.
На изображението глобулата изглежда като силует, спрямо отразяващата мъглявина, осветявана от V380 Orionis. Астрономите смятат, че вътре в глобула на Бок може да се образуват нови звезди, процес, породен от компресирането на праха и молекулярния газ под въздействие на собствената им гравитация.



Мъглявината NGC 1999 за пръв път е открита от сър Уилям Хершел и сестра му Каролин. По-късно през XIX век е включена като „обект 1999“ в астрономическия New General Catalogue.

Изображението е заснето в първите дни на 2000 година.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>