В Анседония, в централната част на Италия, преди няколко години е открито погребение на жена, живяла в края на I – началото на II век. Когато е починала, римлянката е била на 18-20 годишна възраст. По откритите в погребението керамични съдове, две златни обеци, златна брошка и три пръстена с геми, учените достигат до заключението, че тя е произхождала от заможен род. Изследванията на костните останки разкриват и друго – младата жена е страдала от множество заболявания, сред които, вероятно, и целиакия – нарушения в храносмилането, предизвикани от продукти, съдържащи глутен.
Симптомите на целиакия са описани през I век от римските лекари Аретей от Кападокия и Целий Аврелиан, така че заболяването на римлянката напълно се вписва в контекста. Досега обаче, науката не разполага с толкова ранни веществени доказателства за човек, страдал от целиакия. Това кара изследователи от римския университет „Тор Вергата“ и археологическия отдел във Флоренция да се заинтересуват от останките на римлянката, починала преди повече от 19 века. Учените са направили анализи на зъбния камък на младата жена. Резултатите от изследването се оказват много интригуващи, дори – изненадващи. Цялата разработка е публикувана в списание Archaeological and Anthropological Sciences.
Зъбният камък представлява минерализирани останки по зъбите. Той се запазва векове и дори хилядолетия. Съставен е от неорганични соли и органични съединения, които остават по зъбите от храната, която консумираме. Благодарение на това, съвременната наука може да определи с какво се е хранил човек и да прави заключения за начина на живот, който е водил.
Анализите на зъбния камък на римлянката от Анседония показва, че тя наистина се е хранила с продукти, богати на глутен (например, ечемик и пшеница). Съдейки по всичко, тя е била генетично предразположена към заболяването, затова е починала и толкова млада.
Любопитното е, че момичето се е опитвало да се лекува: в зъбния камък са открити следи не само от растения, характерни за Средиземноморието, но и маркери от корени на куркума и женшен – ендемични растения за Източна Азия. Така се потвърждават не само историческите свидетелства за контакти между Римската империя и Китай, но косвено може да се предположи, че римляните са били наясно с методите, практикувани в традиционната китайска медицина.
0 коментара:
Публикуване на коментар