Изследователи от Националния институт по антропология и история в Мексико са се натъкнали на същинско „палеонтологично съкровище“. Близо до град Тултепек, който се намира северно от Мексико сити, са открити 824 кости, които са от най-малко 14 екземпляра на вълнистия мамут. Това е най-голямата находка от подобен тип за цялата история.
Изследователите подчертават, че в района, където е открито „мамутското гробище“, са живели най-малко пет стада от тези огромни животни.
„Мамутите са живели по тези места в продължение на хилядолетия. Стадата са нараствали, умножавали са се, измирали са, били са обект на ловни набези. Живели са заедно с редица други животински видове, в това число коне и камили“, казва археологът Луис Кордоба Барадас.
Интересното в находката е, че останките от животните са открити в две кръгли ями с дълбочина 1,7 метра и диаметър около 25 метра. Възрастта на находката се оценява на 14 – 15 хиляди години и това на практика са най-древните, откривани до този момент, капани за мамути.
Според учените, откритите останки са на самци и самки на мамути от различен размер и на различна възраст. Сред находките има осем черепа, пет челюсти, стотици гръбначни прешлени, 179 ребра, пет раменни кости, както и кости от бедрата, колената и т.н.
Друг интересен факт е, че някои кости изобщо липсват сред намерените в ямите, а от шестте открити кости от лопатките, всичките са десни. Съществува вероятност древните хора да са извършвали ритуали, в които са използвали определени кости от мамути, а не е изключено тези обреди да са изпълнявани в чест на самите животни.
Учените са установили, че мамутските ребра са използвани за рязане на месо, а лакътните кости са използвани като инструменти за полиране – вероятно и за отстраняване на мазнините от кожата.
Фактът, че много от черепите са открити обърнати, показва, че езиците на мамутите (достигали са до тегло от 12 килограма), са били изядени заедно други от вътрешните органи, пишат експертите.
Учените предвиждат да използват геордар, за да потърсят в района още древни капани и останки от мамути. Вече е лансирана хипотезата, че двете открити ями са само част от по-обширна „мрежа от капани“. Според археолозите, древните ловци вероятно са ловували на групи от по 20-30 човека. Снабдени с факли и тояги са отделяли мамут от стадото и са го примамвали към капаните.
Следва да се отбележи и че, капаните се датират от края на плейстоцена. По това време климатът е нестабилен, глобалното морско равнище спада, а някои региони, в това число и териториите на съвременно Мексико, се сблъскват с период на засушаване. Приблизително по същото време, преди около 14700 години, мощно изригва и вулканът Попокатепетъл.
Капаните са изкопани на мястото на пресъхнало езеро, което се е превърнало в равнина. По време на разкопките на „гробището“ учените са открили останки и от вулканична пепел.
От всичко това логично следва предположението, че климатичните и екологични фактори са способствали за „мобилизацията“ на древните хора. По-рано антрополозите приемаха, че в края на плейстоцена мамутите са убивани, така да се каже, при сгоден случай – когато животно е попадало в някакви природни „капани“ (например, затъне в блато) или са ранени от сблъсък с други животни.
Новата находка обаче е свидетелство, че древните хора най-вероятно са започнали да водят добре организиран лов за гигантските животни и това се е случило доста по-рано, отколкото науката приема към момента.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар