Астрономи са открили вероятно една от най-старите звезди във Вселената – тяло, толкова старо, че е „изработено“ почти изцяло от най-простата материя, родена веднага след Големия взрив.
Откриването на тази малак звезда, чиято възраст е около 13,5 милиарда години, може да се окаже изключително важно: от това може да се заключи, че и други звезди с малка маса и ниско съдържание на метали в необятния космос, също са някои от най-старите звезди във Вселената. Новооткритата звезда е необичайна, защото за разлика от другите звезди с ниско съдържание на метали, тази се движи по кръгова орбита около „тънкия диск“ на Млечния път, подобно на Слънцето, без да се отдалечава значително от плоскостта на галактиката; при другите звезди с ниско съдържание на метали се наблюдават орбити, които ги отвеждат през галактиката и вън от нейната плоскост.
И понеже тази звезда е толкова древна, изследователите смятат, че е възможно нашият „галактически квартал“ да се окаже с поне 3 милиарда години по-стар, отколкото се приема към момента.
„Тази звезда вероятно е една на 10 милиона“, обяснява водещият автор в изследването Кевин Шлауфман, професор по физика и астрономия в университета „Джон Хопкинс“. „Тя ни подсказва нещо много важно за първите поколения звезди във Вселената“.
Това първо поколение звезди, формирали се във Вселената след Големия взрив, са изградени изцяло от елементи като водород, хелий и малки количества литий. В недрата на тези звезди започват да се синтезират по-тежките от хелия елементи, а когато изчерпват горивото си и експлодират като свръхнови, посяват синтезираните тежки елементи в космическото пространство.
Следващото поколение звезди се зараждат от облаците материя, наситени с елементите от предишното, които попадат по този начин в звездите „втора версия“. Съдържанието на метали в звездите във Вселената се увеличава, заедно с броя на циклите от умиращи и формиращи се нови звезди.
Новата звезда е с изключително ниско съдържание на метали. Това означава, че от Големия взрив я дели само едно поколение. Всъщност, звездата е новият рекордьор по отношение най-ниско съдържание на тежки елементи – съдържа почти толкова тежки елементи, колкото е масата на планетата Меркурий от нашата система. За сравнение, Слънцето е хиляди поколения назад в тази класация и съдържанието на тежки елементи в него се равнява на масите на 14 планети като Юпитер.
Досега астрономите са открили около 30 древни „ултра бедни на метали“ звезди с приблизително масата на Слънцето. Звездата, открита от екипа на проф. Шлауфман, е с маса едва 14% от тази на нашето светило.
Тя е част от двойна звездна система, като всяка от звездите се върти около обща за системата точка. Екипът на Шлауфман открива дребната „втора“ звезда, след като по-рано друг екип регистрира далеч по-ярката „първа“ звезда и проучва състава ѝ, като изучава във висока резолюция спектъра на видимата ѝ светлина. Наличието или липсата на тъмни сегменти в спектъра на звездата посочва какви елементи присъстват в нея, като например, въглерод, кислород, водород, желязо и т.н. В конкретния случай се установява много ниско съдържание на тежки елементи. Астрономите от екипа, открил „първата“ звезда от бинарната система, забелязват и необичайното ѝ поведение, което подсказва, че може да се касае за наличието на компаньон – неутронна звезда или черна дупка. Проф. Шлауфман и екипът му обаче, установяват, че такова допускане е неправилно, защото откриват много по-малкия звезден компаньон на по-ярката и голяма звезда.
Съществуването на тази малка звезда-спътник се оказва голямо откритие. Екипът на Шлауфман успява да установи масата ѝ по леките „колебания“ на главната звезда в двойката, породени от гравитационното въздействие на далеч по-малкия ѝ партньор в звездния танц.
Доскоро, почти до края на 90-те години на ХХ век, астрономите приемат, че в ранните стадии от развитието на Вселената е можело да се формират само масивни звезди и че те никога не биха могли да бъдат наблюдавани, защото бързо изгарят горивото си и умират. Но по-усъвършенстваните съвременни компютърни модели подсказват на учените, че в определени случаи звезди, родени през този далечен момент от времето, може да съществуват дори и след повече от 13 милиарда години след Големия взрив, стига масата им да е изключително малка. За разлика от огромните светила, звездите с малка маса могат да живеят изключително дълго време. Червените джуджета, например, са звезди, чиято маса е съвсем малък процент от масата на Слънцето. За тях се приема, че са способни да просъществуват и трилиони години.
Новооткритата, изключително бедна на метали звезда, е вписана в каталозите като 2MASS J18082002-5104378 B. Съществуването ѝ дава на астрономите правото да предполагат, че е възможно да се наблюдават и дори по-стари от нея звезди.
„Ако заключението ни е вярно, тогава може да съществуват и други звезди с малка маса, които са със състав изключително от химическите елементи, родени в Големия взрив. Въпреки че до момента не сме открили подобен обект в самия Млечен път, такъв е възможно да съществува“, казва в заключение проф. Шлауфман.
Научно съобщение за откритието е публикувано в Astrophysical Journal.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар