Изследователи от Националния институт за превантивни археологически проучвания (INRAP) във Франция са обследвали високопланински части в Източните Пиринеи. Археолозите се натъкват на останките от древна работилница, където античните майстори, по метода на пиролизата, са добивали дървесни смоли. За находката си учените съобщават в сайта на INRAP.
Древната работилница е на възраст около 1500 години. Останките ѝ са открити близо до селцето Сера-де-Арти, което се намира на 1600 метра надморска височина в Пиринеите.
Археолозите са открили останките от малка, относително добре запазена каменна пещ. В нея древните майстори са добивали растителна смола, наричана по тези места pega. Извличали са я от различни хвойнови видове. В конкретния регион, както смятат изследователите, това основно са били борове, елхи и смирна.
Добиваната смола е използвана в много сфери. В зависимост от химическия ѝ състав е намирала приложение на различни места. Боровите смоли са известни с адхезивните и водоотблъскващите си свойства и са използвани от хората още от праисторическо време. През Средновековието, например, боровата смола най-много се е използвала в строежа на плавателни съдове.
Освен това, боровите и хвойновите смоли традиционно присъстват в състава на множество лекарства. Използвани са за приготвянето на различни лечебни мазила и отвари, тъй като притежават слаби антибактериални свойства и са добри при случаи на инфекции на горните дихателни пътища.
В ранните форми на „ветеринарната“ практика, смолите са използвани за препарати за лечение на краста по овце и кози. В някои региони на Средиземноморието подобна практика съществува и до днес, макар че вече „аматьорското“ производство на смоли в каменни пещи отдавна е останало в историята.
Изследователите са установили, че в откритата древна работилница смолите са добивани по метода на пиролизата – процес на термична обработка, който позволява да се разделят едни органични вещества от други. Процесът, всъщност, е доста прост.
От стари текстове, както и от находките на разкопки, археолозите са наясно за съществуването на два подобни метода, които са използвани в Европа през античната епоха и Средновековието.
При единия вариант, пиролизата е пряка – дървесината се подрежда изправена, под наклон в кръг, който отгоре се засипва с листа и съчки и се измазва с глина. Огънят се запалва и се запечатва и отвора, през който е подпалена „кладата“. Майсторът следи да няма открито горене. Процесът на пиролиза протича вътре в тази „запечатана“ горяща купчина, която на практика тлее и смолата постепенно изтича от нея по специално издълбани улеи и се отвежда към съд, в който се събира.
Пиролизата може да е и косвена. Суровината се поставя в пещ, но няма пряк досег с огъня и процеса протича по-скоро като опушване.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар