В Русия името му е познато за всеки, при това се научава още в детските години. Но и за останалия свят Иван Фьодорович Крузенщерн е човека, благодарение на когото родината му е приета в клуба на световните морски държави. Ражда се на 19 ноември 1770 година.
 |
| Иван Фьодорович Крузенщерн |
Тук трябва да се направят няколко корекции. Най-известния кораб, кръстен на Крузенщерн, не е параход, а четиримачтов барк, най-големият платноход в съвременния свят.
И името му не съответства на историческите факти. Когато се появява на бял свят го кръщават Адам Йохан. Той се ражда в заможно семейство, което живее в селището Хагуди, недалеч от град Ревел – съвременната естонска столица Талин. Но в юношеските си години Адам Йохан Крузенщерн сам настоява и започва процеса по „русифициране“ на името си. На 14 години постъпва в Морския кадетски корпус в Кронщад и настоява да го наричат Иван, защото иска да се чувства истински руснак. И не само това: когато се запознава и сприятелява с Юрий Лисянски, новоизпеченият Иван си избира и бащино име, точно като на приятеля си – Фьодорович.
Най-любопитното в цялата история е, че това не може да се разглежда като някаква огромна „измяна“ на древния австро-немски род Крузенщерн. Те са много по-тясно обвързани с Русия, отколкото може да се предполага и тази обвързаност само се задълбочава от поколение в поколение. Прадядото на Иван, Филип Круизиус, два пъти оглавява посолски мисии в Московия – веднъж от немска и втори път от шведска страна; вторият път посолството прекарва цели три години в Москва. Дядото на Иван, Еверт Филип, прекарва в Русия доста повече време: пленен е след битката при Нарва и е заточен в Сибир. В продължение на 20 години живее в Тоболск и когато се завръща в родовото си имение близо до Талин, установява, че тези земи вече принадлежат на Русия. Както и съдбата на целия му род.Казано по друг начин, Иван Крузенщерн смята Русия за своя родина. Например, за най-голям комплимент смята статия в един хамбургски вестник, в която се говори за подготвяното по това време околосветско пътешествие под негово командване. В публикацията с неудоволствие се отбелязва, че „това начинание е важно не само за търговията, но и за честта на руския народ. По настояване на началника на експедицията, екипажите на корабите ще са само от руснаци“.
Погледнато през призмата на съвременните тенденции за толерантност, такова настояване би се приело като опасно. Но Крузенщерн отлично разбира колко голям е залогът и отговорността – подготвя първата руска околосветска експедиция. И това се превръща в делото на живота му. За онова време, околосветско плаване е приблизително това, което днес е притежаването на ядрено оръжие или собствена космическа програма. Нещо, като да се впишеш в клуба на „елитарните“ държави. „Вестник Европа“ пише, например, следното: „Морските сили на Русия са уважавани повече заради броя на корабите, отколкото заради уменията на офицерския състав. Предстоящото пътуване около света ще е първия опит в сложната навигационна морска наука, което мнозина не искат да признаят на Русия“.
В крайна сметка, Крузенщерн успява да отстои и да получи разрешение сам да избира членовете на екипажите за околосветското плаване. И няма нищо чудно, че за капитан на втория кораб в експедицията е посочен приятелят му от детските години Юрий Лисянски – човек „безпристрастен, лоялен и усърден в каузата на общото дело“. Останалите членове на екипажите са подбирани сред доброволци, като се подхожда и на конкурсен принцип. В този подбор става ясно, че величието на държавата не са празни приказки, дори и за обикновените матроси. Крузенщерн пише, че „ако бях одобрил всички доброволци, бих могъл да попълня екипажите на много от големите кораби във флота ни с матроси от най-високо качество“.
За плаването около света, всъщност, не получава кой знае колко големи съдове. Флагман на експедицията е шлюпа „Надежда“, който на 7 август 1803 година от пристанището в Кронщад поема на дълго пътуване. Екипажът му е само от 84 души и дори се смята, че е „претоварен“. За нивото на удобства за екипажа може да се съди по един прост факт – на кораба има само 3 галюна. Към това трябва да се добави, че за да се осигури „разнообразие“ в менюто на матросите, на кораба са натоварени крава с теленце, коза, кокошки, гъски, патици и осем свине. Условията на борда в никакъв случай не може да бъдат определени като „круизно плаване“. Вонята, която се носи от целия този „зоопарк“ е толкова голяма, че въпреки риска да бъдат нападнати и изядени от акули, свинете няколко пъти са „къпани“ в океана.
При такива условия се очаква, че командирът на експедицията следва да е много твърд по характер, непреклонен, за да налага желязна дисциплина и да следи храната да се разпределя точно. Но Крузенщерн подхожда по друг начин. Намира време да даде на екипажа си поводи за празнуване. „Заповядвам на всяка артелна да опече по две патици, да приготви по един пудинг и да свари супа с картофи, тиква и други зеленчуци, а към това да се добави по бутилка портвайн на всеки“, пише в една от заповедите му.
 |
| Юрий Лисянски |
А всъщност, точно в това е заслугата на адмирала. Без да „къса моряшката си фланела“, без да извършва ненужни подвизи, да направиш повече, отколкото мнозината показни герои. Между другото, именно Крузенщерн пръв забранява във флота на Русия използването на физически наказания. И пак той, вече след завръщането си от плаването и сдобил се със славата на опитен мореплавател, настоява в Морския кадетски корпус да се приемат и юноши, които не са родени в дворянски родове.
По-късно, когато през 1812 година започва войната с Наполеон, която руснаците наричат Отечествената война, Крузенщерн жертва за нуждите на опълчението една трета от състоянието си. С две думи, обобщението на кучето Шарик от анимационния филм е правилно: Крузенщерн наистина е добър човек.
Разбира се, че експедицията не преминава без перипетии. Събирането на едно място много хора за дълго време, неминуемо поражда конфликти. Но командирът на това околосветско плаване успява да ги потуши и да завърши голямото начинание. Благодарение на отношението и грижите, които полага Крузенщерн, нито един от екипажа на командвания от него "Надежда" не губи живота си по време на плаването. Първото плаване около света на руски кораби под командването на руски офицери завършва през лятото на 1806 година. "Надежда" на Крузещерн и "Нева" на Лисянски поемат от Кантон на път към Петербург в началото на февруари. По време на буря край източните африкански брегове двата кораба се разделят. На 22 юли в Кронщад пръв се завръща Лисянски с "Нева". Почти месец по-късно, на 19 август, в родни води пристига и "Надежда" на Крузенщерн. Експедицията изпълнява мащабни океанографски и метеорологични, картографски и етнографски изследвания в акваториите на Атлантическия, Тихия и Индийския океани.
Още един щрих към портрета на „добрия човек Крузенщерн“. Признанието на заслугите му пред държавата е белязано от своеобразна случка. Адмиралът почива на 24 август 1846 година. Когато четвърт век по-късно ентусиасти започват да събират средства, с които да издигнат паметник на адмирала по повод стогодишнината от рождението му, държавната машина не реагира по никакъв начин. Едва по-късно по Величайшата повеля (сиреч, царската) Морското министерство отделя 3500 рубли за инициативата. По ирония на съдбата тази сума се оказва точно една трета от общите разходи. Империята изплаща „своята една трета“ от дължимото към героя си.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар