Тройно "лунно" затъмнение на Юпитер

Снимки: NASA/ESA

На изображението, заснето от космическия телескоп „Хъбъл“, гигантът в Слънчевата система изглежда като оцветен с пастели. Това е така, защото наблюденията са провеждани в инфрачервената част от спектъра. На снимката се вижда слънчевата светлина, отразявана от облачните системи на Юпитер. В инфрачервения спектър метанът в атмосферата на Юпитер ограничава проникването на слънчевата светлина и това предизвиква шарената картина, в която се оцветяват облачните системи, намиращи се на различна височина.

Изучаването на облачните системи в инфрачервения спектър е важно за учените, които се занимават с разпределението на атмосферните слоеве на Юпитер. На изображението в жълт цвят са високите облаци, червените са по-ниски облачни системи, а в синьо са оцветени облаците, намиращи се още по-ниско в атмосферата на газовия гигант. Над полюсите на планетата се забелязва зелен цвят, който се дължи на тънката „мараня“, която се намира много високо в атмосферата.

Черните кръгове на изображението са сенките, които хвърлят три от най-големите спътници на Юпитер: Йо, Ганимед и Калисто. Сянката на Йо се намира точно над средата на изображението и малко вляво; на Ганимед – близо до левия ръб на планетата, а на Калисто – в близост до дясната част на снимката.

Синият цвят, в който е оцветен Ганимед (горе вдясно) се дължи на това, че водният лед на повърхността на спътника поглъща светлинните вълни с по-голяма дължина на вълната. Йо пък е оцветена в бяло (в центъра на изображението), заради отразената светлина от ярките серни съединения, изобилстващи на повърхността на луната. Калисто не се вижда на изображението; видима е само сянката, която хвърля върху Юпитер.




Трите едновременни „лунни затъмнения“ в различни региони на Юпитер се наблюдават един или два пъти на десетина години. Защо това тройно затъмнение е толкова уникално? Защото Йо, Ганимед и Калисто обикалят около Юпитер с различна орбитална скорост. Сенките, които хвърлят върху планетата, също пресичат „лицето“ на гиганта с различна скорост. Например, най-външната от тези три луни – Калисто, обикаля най-бавно.

Сянката на Калисто преминава по повърхността на планетата веднъж, докато тази на Йо за същото време 20 пресича лицето на Юпитер.  Когато към това се добави и скоростта, с която сянката на Ганимед се спуска над планетата, възможността за тройно съвпадение на „затъмненията“ става още по-рядко явление.

Изображението, което е заснето още през 2004 година, е уникално и по още една причина: освен тройната сянка от трите спътника, два от тях са уловени и в момента, в който преминават пред „лицето“ на Юпитер.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>