В ново изследване, публикувано в списание Nature Ecology and Evolution, екип учени твърдят, че нашето еволюционно минало следва да се разглежда като резултат от динамичните промени на обвързаността ни, или генетичния поток, между ранните хора, разпръснати из Африка. Да се трактуват миналите човешки популации като поредица от отделни разклонения на еволюционното дърво, може да се окаже подвеждащо, твърдят експертите, защото това свежда историята на човека до поредица от „времена на разделителни линии“, които всъщност могат да са чисто илюзорни.
Според археолога д-р Елинор Скери и генетиците д-р Люне Чики и проф. Марк Томас, търсенето на единствено, първоначално място на възникването на съвременния човек, е напразно занимание. „Хората като нас се появяват някъде преди между 500 000 и 300 000 години“, казва д-р Скери, ръководител на екипа на проекта „Pan-African Evolution Research“ в Института за изучаване на човешката история „Макс Планк“, която е и водещ автор в изследването. „Това представлява приблизително 8000 поколения – време достатъчно дълго, за да може ранните хора да се разселят и изследват големи пространства. Техните придвижвания, модели на смесване и генетичен обмен са онова, което ни е породило“.
„Генетиката на съвременните хора е достатъчно ясна. Най-голямо генетично разнообразие се наблюдава при представителите от Африка“, обяснява проф. Томас от Университетския колеж в Лондон. „Старата теория, че произхождаме от регионалните популации, разпространени из Стария Свят през последните милиони или повече години, не се подкрепя от генетичните данни. Разбира се, „неафриканците“ днес носят някакво потекло от неандерталците, а други притежават значителен обем от гени от наскоро идентифицирания вид денисовски човек. Възможно е да има следи и от други, защото все още неоткритите древни групи от човекоподобни също са се кръстосвали с нас – представителите на Homo sapiens. Но нищо от това не променя факта, че повече от 90% от генетичната информация, която сме наследили през последните 100 000 години, е с произход от Африка“.
„Проблемът е, че това, че знаем, че сме вид, произхождаш от Африка, кара мнозина да задават въпроса: откъде точно в Африка?“, добавя проф. Томас.
„На пръв поглед този въпрос звучи разумно. Но ако разгледаме генетичните модели, заедно с това, което знаем за вкаменелостите, древни сечива и древния климат, гледната точка за „единствен регион на произход“ просто губи почва и се налага да започнем да мислим по друг начин. Това означава различни модели и ние твърдим, в настоящото изследване, че структурираните модели на населението са пътя, който трябва да следваме занапред“.
„Погледнати от перспективата на динамичните промени в свързаността – или метапопулациите, за да сме точни – интерпретациите на наличните данни се променят“, пише д-р Чики от Университета в Тулуза. „Вместо поредица от популации – разклонения на дървото на предците ни, по-разумно като предположение изглежда идеята за промените в свързаността на различните популации, която може да обясни няколкото модела на геномното разнообразие, които досегашните теории не успяват да опишат. Метапопулациите са онзи тип модел, който бихме очаквали, ако хората се придвижват и смесват през дълги периоди от време и на обширни по територия географски области. Днес е невъзможно да идентифицираме тази географска област, ако разчитаме само на генетичните данни, но с информацията от други дисциплини, може да се твърди, че като такава следва да се разглежда целия африкански континент“.
В новото изследване учените твърдят, че такъв подход не само е по-добре подкрепен с данните от изкопаемите, генетични и археологически находки, но и по-точно обяснява палеоантропологичните записи извън Африка.
„Разполагаме с данни за физически разнообразни човешки вкаменелости от цяла Африка, някои много древни генетични линии и общоафриканска промяна в технологиите и материалната култура, които отразяват напредналото познание, в това число новите технически и социални въведения. С други думи, наблюдаваме това, което се очаква от динамично взаимосвързани в шарена „черга“ популации, които понякога са били повече или по-малко изолирани една от друга“, пише д-р Скери. „Това би спомогнало да се обяснят и увеличаващия се брой доказателства за неочакваните популации, включително и такива от райони извън Африка, като хобитите от Флорес“, добавя тя.
Авторите на изследването подчертават, че всичко това означава, че най-после научната общност може да разполага със средства, чрез които да се справи със сложни въпроси в еволюционното изследване на човешкия вид, които до този момент не биха могли да открият отговорите си. Д-р Чики отбелязва: „В момента разполагаме с много нови данни от генетиката, археологията и вкаменелостите, както и по-добро разбиране за климатичните условия в миналото и средата, които са повлияли ранните хора. Достигнали сме до точката, когато старите модели ограничават напредъка в разбирането ни за миналото“.
„Моделът на метапопулациите ни помага да открием начина, чрез който да признаем палеонтологичните, археологическите и генетичните доказателства за скорошен африкански произход с ограничен генетичен поток от неафрикански метапопулации, като неандерталци, без в същото време да изпадаме в прекалено полемични и рестриктивни дебати“, добавя д-р Скери.
Авторите на изследването заявяват, че всеки модел, за който се твърди, че представя човешката еволюция, би трябвало да обясни задоволително моделите на вариации в генетичните, морфологичните и културните компоненти на данните, с които разполагаме. Освен това, следва да е съобразен с климатичните промени, които са формирали екологичната ни среда през по-голяма част от последните един милион години. „Структуриран модел на метапопулациите може да стори това, без да отрича нито едно от най-новите доказателства. Така не се налага да откриваме митичния „регион на произход“ или да датираме точни събития, довели до точки на разделяне на подвидовете. Моделите на дървовидно разклоняване на еволюцията ни, ни принуждават да мислим в такива рамки, а това може да бъде много подвеждащо“, пише д-р Чики.
Изследователите признават, че миналото е объркващ обект на изследване и че старите модели, макар и до голяма степен да са вече дискредитирани, са били полезни за осмислянето и очертаването на многото бели петна в него. Моделите може да са много полезни, дори когато грешат, но когато бъдат приоретизирани пред данните, могат да се окажат спирачки за напредъка.
„Конвергентните доказателства от различни области подчертават важността на разглеждане на метапопулационната структура в нашите модели на човешка еволюция“, казва проф. Томас. Д-р Чики добавя: „Сложната история на подразделянето на популациите трябва да ни накара да поставим под въпрос настоящите модели за промените в числеността на древното население и може би да интерпретираме някои от старите „тесни места“, като промените в свързаността“.
„Ако погледнем на наличните данни през обектива на промените в свързаността, данните, с които разполагаме, започват да придобиват много по-голям смисъл. Нуждаем се от такава гъвкавост, за да можем да осмислим миналото или да се изгубим в несъвпаденията на непрекъснато нарастващите имена на видове, задънени еволюционни улици и популационни разклонени дървета, които никога не са съществували. Науката винаги предпочита по-простото обяснение и става все по-трудно да се придържаме към старите наративи, когато те се налага да бъдат прекалено усложнявани, за да запазват съответствие“, обобщава проф. Томас.
„Африканският ни произход не може да се отрече, но определено нямаме правото да включваме или изключваме различни доказателства, просто защото те не отговарят на конкретна гледна точка. Трябва да имаме по-сериозни причини, за да го правим“, пише в заключение д-р Скери.
0 коментара:
Публикуване на коментар