Преди около 11 500 години в района на Месопотамия човек започва за пръв път да се занимава със земеделие. Впоследствие практиките по отглеждане на зърнени култури и опитомен добитък се появяват независимо и на десетина други места по света, а този процес археолозите наричат неолитна аграрна революция. Този период от историята на вида ни е един от най-подробно проучените, но нова статия, публикувана в Journal of Political Economy разкрива, че повечето обяснения за процесите в аграрната революция не се съгласуват с наличните доказателства. Авторите на изследването предлагат нова интерпретация на данните.
С началото на земеделието се разширява и сферата от материални и културни ценности, над които управление взема частната собственост. Частната собственост поема разпределението и достъпа до ценни стоки, като изцяло подменя основните до този момент социални норми на споделено придобиване и консумиране на храните. Общото обяснение за този процес е, че занимаването със земеделие повишава производителността на труда. Това от своя страна насърчава хората да приемат частната собственост, защото са налице стимули за дългосрочни планове и инвестиции, които са необходими в икономическа среда със селскостопански основи.
„Но данните, с които разполагаме, не ни показват такъв развой“, пише Самюъл Боулс от Института по икономика в Санта Фе, който е съавтор в изследването. „Малко вероятно е, че броят на калориите, добивани чрез работа през деня след появата на земеделието, е по-предпочитан и добър вариант от лова и събирачеството; напротив, може би занимаването със селскостопански дейности е доста по-лош избор“.
Предишни проучвания, включително и на човешки останки и животински кости, сочат, че занимаването със земеделие всъщност е коствало доста на ранните земеделци и добитъка, който са отглеждали, и то най-вече по отношение на нужните и разходвани енергийни хранителни стойности. Тогава възниква въпросът, защо сме се заловили със земеделието изобщо? Някои експерти лансират тезата, че една по-ниско технологична дейност може да е била наложена от политическите елити, като стратегия за налагане на събирането на данъци, контрибуции или наеми. Обаче земеделието се заражда на няколко места независимо едно от друго, при това хилядолетия преди появата на правителства или политически елити, които да са способни да наложат коренно различен нов начин на живот на общности, в които хегемонията се държи от добре въоръжени ловци-събирачи.
Самюъл Боулс в съавторство с Джун-Киу Чой, икономист от Националния университет Кюнпо в Южна Корея, включват едновременно теорията на игрите в еволюционно отношение и археологическите доказателства, с което предлагат нова интерпретация на процесите през неолита. Според модела, който те са разработили, системата от взаимно признати права на частна собственост едновременно се явява предпоставка за възникването на земеделието, като също така е и средство за ограничаване на скъпоструващите за популацията конфликти, възникващи между членовете ѝ.
Макар и рядко да се среща сред ловците-събирачи, частната собственост е съществувала и сред няколко групи подобни общности, които обаче водят по-уседнал начин на живот. Сред тях земеделието е имало големи шансове да бъде прието, тъй като е предлагало по-лесно да се установят правилата за частно притежаване на култивираните зърнени храни и одомашнените животни, отколкото преразпределянето на ресурсите, добивани от дивата природа, на които разчитат ловците-събирачи.
„Далеч по-лесно е да се дефинират и защитават правата на собственост върху опитомена крава, отколкото върху диво куду“, обяснява Чой. „Първоначалните успехи на земеделието се дължат на това, че улеснява по-широкото прилагане на правилата на частната собственост, а не защото е облекчило труда, чрез който праисторическите хора са изкарвали прехраната си“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар