Археологически анализи дават нова представа за социалните неравенства във времената преди 4000 години: родове-ядра са живели заедно в едно и също домакинство с жени и мъже от „чуждестранен произход“ и от по-ниски слоеве в социалната йерархия.
В земите на съвременна Южна Германия е съществувало социално неравенство още преди 4000 години, дори в рамките на едно домакинство. Това са заключенията на ново изследване, публикувано в списание Science. Археологически и археогенетични анализи от погребения от бронзовата епоха, открити в долината Лещал, близо до Аугсбург, показват, че семействата на биологично свързани лица с по-висок социален статут са живеели заедно с биологично несвързани жени, които са дошли от далечни места и също са се ползвали от привилегирован статут, съдейки по погребалните дарове.
В допълнение, повече на брой останки на местни, но очевидно по-малко заможни индивиди са открити в същия некропол, но те са положени в по-малки гробове, свързани с единични фермерски земи. Учените са достигнали до заключението, че социалното неравенство вече е било част от структурите на домакинствата, населявали региона по онова време. Дали индивидите с по-скромни погребения, а следователно и не толкова заможни, са били роби или слуги, може да бъде обект единствено на спекулативни предположения.
Бронзовата епоха в Централна Европа обхваща периода между 2200 и 800 г. пр.н.е. През това време хората се научават да обработват бронза. Познанията им за метала водят до ранна глобализация, тъй като суровините за производството на бронз се добиват и транспортират от различни места из Европа.
В по-ранно проучване, екипът, автор и на настоящето, показва, че преди 4000 години по-голяма част от жените, обитавали в долината Лещал, са дошли от „чужбина“ и е вероятно да са изиграли решаваща роля за трансфера на знания. Надрегионалните мрежи на обвързаност очевидно са били насърчавани от бракове и институционализирани форми на мобилност.
Настоящият археологически научен проект е на Хайделбергската академия на науките и се ръководи от Филип Стокхамър от Университета Лудвиг-Максимилиан (LMU) в Мюнхен, съвместно с Йоханес Краузе и Алиса Митник от Института за изучване на човешката история „Макс Планк“ в Йена и Университета в Тюбинген. Учените опитват да проучат ефектите от тази мобилност и други промени, случили се по същото време.
Разкопките на юг от Аугсбург, които се провеждат на обекти от бронзовата епоха, които по онова време са представлявали ферми, принадлежащи на отделни домакинства, и свързаните с тях места за погребения, дават на археолозите възможност да надникнат към бронзовата епоха с „безпрецедентна резолюция“, за да проучат как преходът от каменната към бронзовата епоха се е отразил на домакинствата, населявали тогава долината Лещал. „Заможността на индивидите е в пряка връзка или с биологично родство, или с „чуждестранен“ произход. Родът-ядро е предавал собствеността и социалния си статут през поколенията. Но във всяка ферма откриваме и погребения на очевидно бедни хора от местен произход“, обяснява Филип Стокхамър, професор по праисторическа археология от LMU. Тази констатация предполага наличието на сложна социална структура на домакинствата, каквато е известна и от класическия период в Елада и Рим.
В римско време робите също са били част от семейната „единица“, но са притежавали различен статут в социален аспект. Хората от долината Лещал, обаче, са живели 1500 години по-рано. „Това показва, колко назад във времето се връща историята на социалното неравенство в семейните структури“, продължава Стокхамър.
Стабилни социални структури в продължение на над 700 години
Вече е добре известно, че първите по-големи йерархични социални структури са се развили през бронзовата епоха. Откритията на настоящото проучване са изненадващи, защото показват, че социалните различия са съществували в рамките на едно домакинство и са се поддържали в продължение на поколения. За археолозите артефактите от погребенията могат да разкрият социалния статут на починалия. В долината Лещал оръжия и изящно изработени украшения са открити само в гробовете на членове на едно семейство с тесни роднински връзки и жени, които са приети в семействата, но са пристигнали от земи, разположени на големи дистанции – до няколкостотин километра. В същите гробищни места са откривани погребения на лица с местен произход, но несвързани с основния род. Артефактите от такива погребения са далеч по-скромни.Новото изследване може да се похвали с още един значим успех: експертите за пръв път са реконструирали родословните дървета на индивиди от праисторически погребения, като обхватът на родословията достига четири-пет поколения. Изненадващото, обаче е, че в родословията се проследява единство мъжката наследствена линия. Жените от потомствата, след достигане на пълнолетие, явно са напускали родните си стопанства. От друга страна, майките на синовете, наследили бащините си владения, са все жени, които са дошли отдалеч.
„Археогенетиката ни дава абсолютно нов поглед към миналото. Доскоро не бихме могли да се надяваме да проучим правилата на сключване на бракове, социалната структура и социалните неравенства в праисторически времена“, казва Йоханес Краузе, ръководител на катедрата по археогенетика в Института „Макс Планк“.
Археолозите, участващи в проекта, са успели да сравнят степента на родствени връзки с погребалните дарове и разположението на погребенията, като така са реконстурирали начина, по който са погребани брачните двойки и техните деца. Благодарение на тази реконструкция става възможно да се генерират данните за целия геном на 100 древни скелетни останки, което от своя страна позволява да се възпроизведат родословните дървета по данни, извлечени от древните кости. Без значими погребални дарове са погребвани изключително генетично несвързани с основния род членове на домакинството, които са с местен произход.
„За съжаление, не можем да определим дали тези хора са били слуги или са били поробени“, обяснява Алиса Митник. „Сигурно е, че чрез мъжката линия на наследяване стопанствата са предавани от поколение на поколение и тази система е била стабилна в продължение на най-малко 700 години, по времето на прехода между каменната и бронзовата епоха. Долината Лещал отчетливо ни показва колко назад във времето можем да открием ранните форми на социално неравенство в отделните домакинства“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар