На изображението, заснето в инфрачервената област от спектъра, космическият телескоп на NASA „Спицър“ е запечатал облак от газ и прах, запълнен от „балончета“, които се надуват от ветровете и радиацията, генерирани от масивни млади звезди. Всяко „балонче“ е изпълнено със стотици до хиляди звезди, които се раждат от плътни облаци от газ и прах.
От това, което астрономите знаят за тези балони и други подобни обекти, експертите са изчислили, че те са с диаметър между 10 и 30 светлинни години. Но точното определяне на размерите на отделните балончета е трудно, заради дистанцията, която ги дели от нас, а обектите, колкото по-далеч са, толкова изглеждат по-малки.
Потоците от частици, които наричаме звезден вятър, се излъчват от звездите. Звездните ветрове, както и налягането от фотоните светлина, емитирана от звездите, могат да изтласкват околната материя навън, от което понякога се образува отчетлив периметър.
Върху изображението по-горе са очертани в жълти кръгове и овали повече от 30 балона. Активният регион, където се образуват много звезди, се намира в нашата галактика, в съзвездието Орел. Черните нишки, пресичащи целия облак, са области с особено плътен студен газ и прах, където съществува вероятност да се раждат още повече нови звезди.
Телескопът „Спицър“ улавя инфрачервената светлина, която е невидима за човешкото око. Много междузвездни мъглявини (облаци от газ и прах в космическото пространство), като тази от изображението, се наблюдават най-добре в инфрачервената област от спектъра. Дължините на вълните на инфрачервените лъчи им позволяват да преминават през регионите, където са струпани огромни пластове от прах в Млечния път, които пречат на видимата светлина; така можем да надникнем към случващото се зад и вътре в плътните газово-прахови облаци, които блокират видимата светлина.
С цветовете в изображението от „Спицър“ са представени различни дължини на вълната на инфрачервената светлина. Синьото представя дължината на вълната на светлина, излъчвана от звезди; прахът и органичните молекули на въглеводороди, сияят в зелено, а по-топлият междузвезден прах, който се нагрява от звезди, е в червено. Освен това се виждат четири дъговидни структури – червени арки от топъл прах, които се формират от ветровете на бързодвижещи се звезди; вятърът отблъсква прашинките, разпръснати из цялата мъглявина. Във второто изображение поотделно са представени всяка от четирите дъговидни структури.
Откриването на балоните и дъговидните структури в това изображение са част от проекта „Млечният път“ – гражданска научна инициатива на Zooniverse.org, която си е поставила за цел да картографира регионите на образуване на нови звезди в нашата галактика. Всеки желаещ може да се регистрира и да проучва изображенията от публичния архив с данни от „Спицър“, като се стреми да открие колкото се може повече „балончета“. До момента в проекта са регистрирани над 78 000 уникални акаунта.
Астрономите, които ръководят проекта, наскоро публикуваха каталог с кандидатите за удостоверяване на „балончета“, които са идентифицирани от множеството доброволци, включили се в проекта. Пълният каталог на проекта, който включва общо 2600 кандидат-балона и 599 дъговидни структури. е публикуван в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
0 коментара:
Публикуване на коментар