На изображението се вижда една космическа „чайка“, формирана от три огромни облака от газ. Най-характерен от трите облака е т.нар. Sharpless 2-296, който оформя „крилете“ на „чайката“. Облакът Sh2-296 се разпростира на около 100 светлинни години и е изпъстрен от ярко сияещ газ и тъмните ивици междузвезден прах, през които на места пробива ярката светлина на звезди. Цялата феерия е впечатляващ пример за емисионна мъглявина, в случая от тип H II – регион, където активно се формират нови звезди, които могат да бъдат видени на изображението.
Причината облаците от газ да засияят в тези фантастични цветове, е радиацията, излъчвана от младите звезди. Привлекателната за окото картина се дължи на йонизирането на околния газ, което го кара да сияе. Радиацията е и основната причина, която определя формата на облаците. Увеличеното налягане от нейното въздействие „издухва“ междузвездния газ и прах, превръщайки ги в причудливи сияещи форми. Всяка мъглявина има свое, уникално разпределение на звездите и, какъвто е случаят с конкретната, е съставена от множество облаци от йонизиран газ и прах, които са с най-разнообразна форма. Точно причудливите начини на разпространение на облаците развихря въображението на астрономите, които започват да търсят прилики с най-разнообразни животни или познати предмети.
Разнообразието от форми също е добре илюстрирано с примера на контраста между Sh2-296 и Sh2-292. Последният, който на снимката се вижда точно под „крилете“, представлява по-компактен облак, формиращ „главата“ на космическата чайка. Най-забележително в него е голямата, изключително ярка звезда, която в каталозите е обозначавана като HD 53367. Тя е с маса 20 пъти надвишаваща масата на Слънцето и я възприемаме като пронизващото „око“ на чайката. Sh2-292 е едновременно емисионна и отразителна мъглявина; голяма част от светлината ѝ се дължи на йонизирания газ, обгръщащ формиращите се вътре в облака звезди, но значително част е и отразена светлина от звездите, намиращи се извън мъглявината.
Тъмните петна, които накъсват хомогенните облаци от газ и им придават характерната текстура, са ивици от междузвезден прах – много по-плътен материал, който скрива част от светещият газ зад себе си. Мъглявини от този вид се характеризират с плътност от няколкостотин атома на кубичен сантиметър, което е много по-малко от вакуума, който успяваме да постигнем на Земята и с най-добрите методи. Независимо от това, мъглявините представляват региони с далеч по-висока плътност от газа, който е извън техните предели, където средната плътност се оценява на около 1 атом на кубичен сантиметър.
Мъглявината Космическа чайка се намира на границата между съзвездията Голямо куче и Еднорог, в един от спиралните ръкави на Млечния път. От нас я делят около 3700 светлинни години. В спиралните галактики може да има хиляди подобни облаци от газ и прах, които се концентрират по протежение на спиралните ръкави.
В мъглявината Космическа чайка са включени още няколко по-малки облака, в това число и обозначаваният като Sh2-297, който е малко допълнение към върха на „горното крило“ на чайката. Sh2-292 и Sh2-295 също са част от цялата конфигурация. Това са все обекти, включени в каталога на Шарплес – списък от над 300 обекта от сияещ газ, съставен от американския астроном Стюарт Шарплес.
Изображението е заснето с помощта на VLT Survey Telescope (VST) – един от най-големите огледални телескопи в света, който извършва наблюдения във видимия спектър. VST е създаден, за да може да се заснемат качествени изображения на големи региони от небето.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар