 |
| Снимки: Bursa Metropolitan Municipality |
Археолози, провеждащи разкопки на могилата Барчин, попадат на находки, които сочат, че сирене, масло и кисело мляко са произвеждани преди 8 600 години – през епохата на неолита. Барчин хьоюк е една от най-ранните земеделски общности, населявали земите на съвременна Северна Турция. Селището датира отпреди повече от 8000 години.
Археологически разкопки в Йенишехир се провеждат от 2009 година. В тях участват учени от няколко турски университета, а проучванията се провеждат под егидата на Министерството на културата и туризма на южната ни съседка. При разкопаването на могилата Барчин експертите са разкрили обемна и важна информация за най-ранните жители, заселили се в равнините на Йенишехир, пишат от археологическия екип.
Рана Йозбал, изследовател от катедрата по археология и история на изкуството в Университета Коч, която работи на разкопките, заявява пред агенция Demirören News Agency (DHA), че това древно селище научно доказано е най-ранното място, където са произвеждани млечни продукти. Йозбал обяснява, че освен горните културни слоеве, датиращи от византийския период, ранната бронзова епоха и халколита, най-добре запазени и най-детайлно проучен е слоят от могилата, който датира от периода на неолита – между 6600 и 6000 г. пр.н.е.
„През неолитния период, който е описван като революционен в развитието на обществата, се случва прехода от живота на ловци-събирачи към воденето на уседнал живот и земеделски дейности“, казва Йозбал, като уточнява, че в района на Плодородния полумесец тези промени в начина на живот започват около 9000 г. пр.н.е. Новият начин на живот, белязан от производството на грънчарски изделия, съграждането на селища, отглеждане на домашни животни и зърнени култури, се разпространява в централния Анадол, а по-късно и в региона на Мармара, където се намира съвременния мегаполис Бурса.
В най-ранните слоеве на могилата екипът е открил керамични изделия, а с течение на времето се наблюдава и тяхното усъвършенстване. „Една от причините за технологичния напредък в грънчарството може да е свързана с появата на млякото като важен източник на храна за региона“, отбелязва Рана Йозбал. Експертът обяснява, че в началото на XXI век във Великобритания е разработен метод, чрез който може да се установи наличието на останки от млечни мазнини, запазили се в порите на керамични изделия. Този метод се използва от Изследователския център по археометрия към Босфорския университет и изследователския център TUBITAK, Мармара.
„Резултатите от изследванията ни показват наличието на млечни липиди по керамичните останки от най-ранните слоеве на могилата Барчин. Заключението ни е, че продукти като сирене, масло и кисело мляко са произвеждани в равнината Йенишехир много по-рано, отколкото в други райони на Анадола. Когато се анализират в регионален контекст, както националните, така и резултатите от международни проучвания на органични останки, стигаме до извода, че в този регион най-рано от досега известните места по света, млякото се е използвало, за да се произвеждат млечни продукти“, обяснява Рана Йозбал.
От това следва, че не е преувеличение, ако се твърди, че селището в Барчин хьоюк и равнината Йенишехир са играели водеща в роля в производството на млечни продукти. „Находките и анализите ни доказват, че на това място мляко, след преработката му в млечни продукти, е консумирано преди 8 600 години“, подчертава Рана Йозбал. Тя подчертава важността и на останалите открития, направени при разкопките на могилата; те са дали много важна информация за хората от неолита, обитавали поселението.
„Най-важният показател за прехода към уседнал начин на живот е архитектурата. Структурите в могилата Барчин са изградени от колове и клони, което се установява от следите, оставени от тях в почвата. Между отделните примитивни колиби е имало големи „дворове“, обяснява Йозбал.
По думите ѝ, открити са погребения, в които телата на починалите са положени в поза на зародиш.
„Икономиката на обитателите на селището е била строго ориентирана към хранителните нужди и се е основавала на земеделски дейности и отглеждане на одомашнени животни. Това е друг важен показател за неолитния бит“, обяснява Йозбал и добавя, че при разкопките на могилата Барчин са открити множество семена от култивирани пшеница, ечемик и леща, както и костите от домашни животни – говеда, кози и овце.
В различни части на селището са открити следи от занаятчийски работилници. Тяхното наличие показва, че неолитните жители на Барчин са били в състояние сами да произвеждат инструментите и сечивата, от които са имали нужда. Йозбал подчертава, че разделението на труда е било продиктувано от спецификата на уседналия начин на живот.
„Открихме сечива, служили за заточване на кости, които са използвани за производството на различни инструменти. Намерихме каменни брадви и материали, използвани за обработка на кожи. Това подсказва, че вероятно общността на поселението е участвала в производството на различни кожени изделия“, добавя Йозбал.
„Освен това, голяма част от ежедневието на обитателите на селището, е била посветена на приготвянето на храна. Това е видно по останките от многобройни примитивни тандури и пещи“, казва в заключение Рана Йозбал.
Неолитното поселение от могилата Барчин се намира на 5 километра западно от град Йенишехир в провинция Бурса. Първоначално обектът е проучван през 80-те години на ХХ век от Мехмет Йоздоган и се споменава в разработки на британските археолози Джеймс Меларт и Дейвид Франс, но до 2005 година на мястото не са извършвани детайлни изследвания. След това започват разкопки, които са разкрили множество доказателства, че мястото е обитавано в края на неолитната епоха, през халколита, ранната бронзова епоха, елинистичния и римския период и по времето, когато земите са под управлението на Византия.
0 коментара:
Публикуване на коментар