31 юли 2019 г.


Физиологичните процеси, всички системи в тялото ни – от храносмилането до имунитета, от поддържането на постоянна телесна температура до висшите когнитивни функции, повече или по-малко са подчинени на денонощните ритми. Защото смяната на деня и нощта кара организма ни да работи по-различен начин.

За да работи нормално биологичният ни часовник се нуждае от усещане за осветеността в околната среда, в която се намираме. В очите ни има специални клетки, които изпращат сигнали за нивото на осветеност към супрахиазматично ядро. Това е област в хипоталамуса, с която „си сверяват часовника“ всички органи и тъкани, които от своя страна си имат собствени механизми за регулиране на денонощните ритми, но вся пак работят в подчинение на основния биологичен часовник в главния мозък.

Биологическият ни часовник обаче може да се „повреди“, което, както се приема от съвременната медицина, повишава рисковете от развиването на заболявания като диабет и рак. Подобно разстройване на биологичния часовник може да се случи заради нарушения в режима на осветеност. Не става въпрос само за това, че лягаме да спим по-късно, когато се заседим пред екраните на телевизорите и компютрите. Вече нещата опират и до това, че излъчването на светлина от екраните на различни мобилни устройства – смартфони, таблети, електронни книги – също могат да повлияят зле на биологичния ни часовник, дори ако ги използваме при изгасени лампи в стаята. Поради излъчваната от екраните светлина, супрахиазматичното ядро вероятно неправилно оценява кое време от денонощието е, заради което пък нормалните колебания в работата на гените, в нивата на хормоните и т.н. се нарушават. През последните години се появяват все повече изследвания, които достигат до заключението, че прекомерното ползване на всевъзможните електронни устройства е опасно за биологичните ни ритми.

Светлината от екраните на мобилни телефони, таблети и т.н. обаче, се състои от кратки, но повтарящи се с висока честота импулси, което я прави различна от „дългото“ излъчване на „по-естествените“ източници на светлина. От една страна, дори и да е „неестествена“ тази светлина, ние я виждаме, от друга – биологичният ни часовник е настроен от еволюцията да възприема промените в обикновената, естествена светлина. Възможно ли е „неестествената“ светлина по някакъв начин да влияе на клетките, управляващи денонощните ритми във функционирането на организма ни? Изследователи от Северозападния университет в Чикаго са решили да проверят как стоят нещата точно в този аспект.



Те са модифицирали при мишки специалните клетки в роговицата, които предават на супрахиазматичното ядро, дали е ден или нощ. Тези клетки, обаче, са свързани в мозъка не само с „ядрото на часовника“ ни. След генетичната модификация, осъществена от учените, те се оказват лишени от всички други връзки с мозъка, така че да изпращат сигнали само до спурахиазматичното ядро.

На мишките с „поправените“ клетки им дават да гледат светлина с кратки импулси, което съответства на светлинното излъчване от различните електронни устройства. Мишките са животни, активни предимно нощно време, и при тях светлината действа така, както на нас ни действа настъпването на тъмнината – тоест, започва да им се спи. Мишките, на които през нощта им е давано „да гледат“ светлина, наподобяваща излъчваната от електронни устройства, по никакъв начин не проявяват сънливост и температурата на телата им, която зависи от денонощните ритми, също не реагира на осветлението. Предстои пълните резултати от изследването да бъдат публикувани в статия за списание eLife.


Ако главният „мозъчен“ часовник получава информация за абсолютна всяка светлина, то денонощният ритъм при мишките би следвало да се наруши в една или друга степен, тъй като клетките от роговицата са свързани със супрахиазмтичното ядро. Обаче, както личи по всичко, при нормална ситуация информацията за осветеността се изпраща и към други участъци в мозъка, които също повлияват денонощните ритми. Възниква въпросът, доколко тази или тези области влияят на „тиктакането“ на часовниците на отделните органи и процеси в цялото тяло и как си взаимодейства с главния часовник – супрахиазматичното ядро.

Може би, ако говорим не за мишки, а за нас самите, от епизодичните нощи, прекарани със смартфон в ръка, няма кой знае каква вреда, и ако все пак не успеем да се наспим добре, това ще е само за една нощ, а няма да се усети като дълготраен ефект. Може пък, за да има дълготрайни проявления, светлината от екраните на електронни устройства да ни въздейства вечер след вечер, прекарани зад компютъра, за да я усети самото „ядро на часовника“ (от друга страна, мнозина живеят точно така)?



Всъщност, при животните невронният механизъм, който отговаря за редуването на сън и бодърстване, се състои от две части: от една страна, налице е център като супрахиазматичното ядро, който генерира сигналите за сън, но съществува и центърът на горното двухълмие, който генерира сигналите за бодърстване. Биологичните часовници на активните през деня и нощта животни се различават по устройството си на невронно ниво. По всичко личи, че всичко това заедно усложнява цялата картина на начина, по който мозъкът възприема светлината. И нещата не опират само в различията между животинските видове, но и в различията на самата светлина, генерирана от различни източници.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...