Астроном от Института по астрономия към Хавайския университет и международен екип от негови колеги, публикуват ново изследване, в което са създали триизмерно изображение на обширната космическа структура, която обкръжава галактиката ни.
Тъканта на пространството във Вселената е като огромен гоблен от галактически струпвания и невъобразими по мащабите си празни пространства. В ново изследване, публикувано в Astrophysical Journal, Брент Тъли и екипът, който ръководи, използват същите инструменти, използвани при предишно проучване, чрез които изчертават размерите и формата на обширен празен регион, който учените наричат Локална празнина, която граничи с Млечния път. За да създадат триизмерните карти на локалната ни Вселена, учените са използвали данни от наблюдения на движението на галактиките; по това могат да съдят за разпределенията на масите, които са отговорни за движението им.
В движението си в пространството галактиките не само следват разширяването на Вселената. Те са подвластни и на гравитационното увличане от своите съседи и регионите, където са съсредоточени огромни маси. В резултат на това, относително цялостното разширение на космоса, галактиките се придвижват към най-плътните зони и далеч от областите с малка маса – празнините.
Въпреки че живеем в един космически метрополис, още през 1987 година Брент Тъли и Ричард Фишър отбелязват, че галактиката ни се намира на границата с обширен „празен“ регион, който те наричат Локална празнина. Съществуването на този феномен се приема от експертите, но регионът все още е слабо проучен, защото се намира зад центъра на Млечния път (спрямо нашето местоположение) и наблюдението му е много трудно осъществимо.
В новото изследване Брент Тъли и екипът му са измерили скоростта и посоката на движение на 18 000 галактики, включени в компендиума с разстояния до галактиките Cosmicflows-3. На база на тези данни са създали карта, която очертава границата между концентрацията на материя и региона, където такава липсва, т.е. – Локалната празнина. През 2014 година учените използват същата техника, за да определят докъде се простира нашия „домашен“ галактически суперклъстер, в който влизат над 100 000 галактики. Екипът тогава нарича този клъстер Ланиакея, което в превод от хавайски означава „безкрайно небе“.
През последните 30 години астрономите се опитват да разберат, защо Млечния път, най-близкия ни съсед – галактиката Андромеда, и по-малките съседни галактики в движението си се разминават с общото разширяване на Вселената с около 600 км/сек. Новото изследване показва, че приблизително половината от това разминаване се генерира „локално“ от комбинираното въздействие на привличането от близкия масивен галактически куп в съзвездието Дева и собствения ни „принос“ към разширяването на Локалната празнина, която става „все по-пуста“.
На следните адреси може да се открият интерактивни карти, които представят разпределението на масите в локалната ни Вселена:
https://sketchfab.com/models/f0a44df256aa4faf93391887d66010e2
https://sketchfab.com/models/78885b3d303d4b6e99cfe099b43929fb
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар