Снимка: ESA/CESAR/Wouter van Reeven |
Снимката е направена от Утър ван Реевен – софтуерист в Европейския космически център по астрономия в Мадрид, който наскоро посещава Чили, за да наблюдава пълното слънчево затъмнение. От мястото, където работи в Испания, кълбовидният звезден куп едва изгрява над хоризонта, което го прави почти невъзможен за наблюдения. Но от обсерваторията на Европейската космическа агенция Ла Сила в Чили, клъстерът се вижда високо в небето и е удобен за заснемане обект.
Омега от съзвездието Кентавър е христоматиен пример за сферичен звезден куп: силно обвързани от гравитацията звезди, формиращи плътна, почти идеална сферична структура. Клъстерът се намира в халото на Млечния път и е на разстояние от около 15 800 светлинни години от Земята.
Както и другите сферични звездни купове, Омега от Кентавър е съставен от много стари звезди и почти няма газ и прах, което означава, че образуването на нови звезди в клъстера отдавна е спряло. В звездите от купа се наблюдава нисък дял на елементите, които са по-тежки от водорода и хелия, а това е ясен знак, че са се формирали по-рано в историята на Вселената, отколкото звездите, като нашето Слънце.
Различното обаче при Омега от Кентавър е, че звездите в него са с различни възрастови и химически характеристики. Това озадачава астрономите, които търсят обяснение за фазите на формиране на клъстера. Някои специалисти предполагат, че Омега от Кентавър всъщност не сферичен звезден куп, а по-скоро представлява останките от галактика-джудже, която се е сблъскала с Млечния път.
Но Омега от Кентавър е уникален и заради още много неща, не на последно място и заради огромния брой звезди, които съдържа. В нашата галактика той е най-големия сферичен звезден куп: диаметърът му е около 150 светлинни години и освен това е най-яркият и масивен сред сродните му формирования – масата на всички звезди в клъстера е около четири милиона пъти масата на Слънцето.
При подходящи условия, Омега от Кентавър може да се наблюдава с невъоръжено око, а заснемането му не е нужно да се прави с дълги експозиции. За да се получи изображението, което виждате, Утър ван Реевен е комбинирал осем снимки, заснети с време на експозиция от 10 секунди, седем изображения с експозиция 30 секунди и още седем с експозиция 60 секунди. Използвал е телескоп SkyWatcher Esprit 80 ED и фотоапарат Canon EOS 200D.
Видеото, което може да разгледате, пък е съставено от изображения, заснети от космическия телескоп „Хъбъл“ и наземната обсерватория „Джемини“ през 2008 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар