В Слънчевата система има между 1,1 и 1,9 милиона небесни тела с диаметър над 1 километър и още няколко милиона с по-малък размер. Масата на астероидите, които обикалят в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер, се оценява на 3,0-3,6х1021 кг, което приблизително представлява около 4% от масата на Луната. Специалисти от няколко години работят по програма, която следи известните ни астероиди, защото сблъсъкът на някои от тях със Земята може да се окаже катаклизъм с катастрофални по мащабите си последствия.
Над 70% от повърхността на планетата ни е заета от водни басейни, така че вероятността небесно тяло да падне в океана е много висока. Наскоро учени представиха компютърен модел, който разглежда развитието на процесите в случай, че астероид падне в населено място. Презентацията на симулацията стана по време на научна конференция, в която участваха учени от NASA, ESA, американската служба за реакция при извънредни ситуации и множество други организации.
В рамките на експеримента по планетарна защита (IAA Planetary Defense) се разглежда хипотетичния астероид 2019 PDC с диаметър от няколкостотин метра. Според симулирания сценарий, учените научават за неговото съществуване през март 2019 година. В момента на „откриването“ му той се намира на дистанция около 0,38 астрономически единици (57 милиона километра) от Земята и се приближава към планетата със скорост от около 14 km/s. На база тези данни е разчетено, че хипотетичният космически гостенин може да се сблъска със Земята на 29 април 2027 година.
Първоначално вероятността за сблъсък е оценена като 1 към 50 000, но след три седмици наблюдения на движението му, шансовете за катастрофален удар се повишават първо до 1 към 250, а след това и до 1 към 100. Става очевидно, че трябва да се подготвим за стълкновение. Но се оказва, че разузнавателна мисия, която максимално точно да може да определи размерите и траекторията на движение на обекта, е възможно да бъде подготвена за не по-малко от две години.
След това, през 2024 година Земята ще е в състояние да изпрати три апарата, които имат за задача да се забият в астероида и вероятно, да променят траекторията му на движение. Сценарият предвижда частичен успех на мисията: обектът променя пътя си, но къс от него с диаметър между 50 и 80 метра, се отцепва от него и продължава пътя си към планетата, пряко „прицелил се“ в Ню Йорк.
В компютърно симулираната ситуация се оказва, че благодарение на данните, с които разполагаме, ще сме в състояние да евакуираме хората от предполагаемия район на сблъсъка. Но това не означава, че можем да избегнем последствията от удара, които се оказват катастрофални: при падането на тяло с подобни размери ще бъде засегнат район с диаметър около 15 километра. В частност, в разглежданата компютърна симулация Манхатън напълно ще бъде унищожен, а последиците от стълкновението ще засегнат територии на разстояние до 68 километра от епицентъра на сблъсъка.
С анализирането на този и подобни на него сценарии, учените настояват, че няма място за паника. Стълкновението с астероид е единственото природно бедствие, което науката може да прогнозира с голяма доза сигурност, а следователно, и да се намерят начини да бъде предотвратено или поне последиците от него да доведат само до материални щети.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар