В Лестършър археолози са открили „удивителен и несравним“ 2300-годишен щит, изработен от дървесна кора. Находката е единствена по рода си за Европа. Щитът е изработен в периода между 395 г. пр.н.е. и 250 г. пр.н.е. Археолозите твърдят, че находката коренно преобръща предположенията за оръжията, използвани през желязната епоха. За експертите по този период щитът наистина се превръща в „спиращо дъха“ преживяване.
„Обектът е наистина феноменален – една от най-значимите в международен мащаб находки, с които съм се сблъсквал в кариерата си“, заявява пред The Guardian Джулия Фарли, уредник на колекцията за желязната епоха в Британския музей. „Най-често златото е онова, което привлича вниманието на широката публика, но този щит е изключително ценен“.
Щитът е открит през 2015 година от археолози от Археологическата служба на Университета в Лестър. Намерен е на обект, близо до река Сор. Органични предмети от този период много рядко оцеляват. Щитът обаче, се е запазил в преовлажнената почва. Ръководителят на Археологическата служба Мат Биймиш допуска, че може би е бил захвърлен в заблатената местност. Смята се, че в северното полукълбо този тип щитове, изработени от дървесна кора, са напълно непознати, обяснява експертът. Предполага се, че това е така, защото материалът, от който са изработвани, е бил твърде слаб, за да се ползва като ефикасна защита в реални битки. Обаче, експериментално възстановяване на щитове, изработени от кора на елша и върба, показват, че щит с дебелина 3 мм би бил достатъчно издръжлив за ползване в битка, като при това е невероятно лек.
Биймиш допуска, че противно на досегашните схващания, подобен род оръжия са били широко разпространени през периода, към който се отнася находката.
Щитът е изработен от дървесна кора, надробена и накисната. Вътре в разкиснатата маса са поставяни тънки летви. Конструкцията, както я описва Мат Биймиш, „напомня на корсетите, изработвани от китова кост, но в случая – от твърда дървесина“, която по края е обрамчена с лескови летвички, закрепени с пресукани въжета от върбова кора. „Тази технология е безвъзвратно загубена за нас. Доколкото ни е известно, досега не сме срещали нищо подобно, но техниката, по която е изработен [щитът], вероятно е била широко използвана за направата и на други предмети от дървесна кора“.
В процеса на изсъхване, раздробената дървесна кора се стяга, придавайки на щита нужната издръжливост. Едновременно с това леко се заобля правоъгълната му форма, добивайки слабо „вталяване“ и щитът в крайния си вариант далечно наподобява на цифрата 8.
Това е особено важно, подчертава Джулия Фарли, защото точно съща е формата на богато орнаментирания щит Battersea, който е изваден при драгиране от дъното на Темза в средата на XIX век и се отнася към същия период, от който датира находката от Лестършър. „Възможно е този невероятно рядък органичен обект да ни предоставя някои малки намеци, които да ни обяснят, защо при металните предмети имаме такава форма. Щитът Battersea може просто да е опит за „замаскиране“ на бронзов щит, като щит, изработен от дървесна кора“.
Фарли добавя, че поради това, че до наши дни е оцелял изключително малко органичен материал от този период, „виждаме само останките от руини, бляскаво обработените метални предмети, части от ковачници, но пропускаме да видим всекидневния бит на тези хора: дървените къщи със сламени покриви, в които живеят, дрехите им… и на практика за нас се губи визуално образа на света от желязната епоха. Обаче нещо, като тази находка, е еквивалент на малък прозорец към онова далечно време – преживяване, което лично за мен е страхотно и наистина вълнуващо“.
Щитът е дарен на Британския музей и Джулия Фарли казва в заключение, че се надява през следващата година той да бъде изложен в постоянната изложбена експозиция.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар