18 май 2019 г.

Снимки: NASA
Астероидът (486958) 2014 MU69, известен като „Ултима Туле“, е своеобразна капсула на времето, която може да ни разкаже много за Слънчевата система по времето, когато се е формирала Земята. На 1 януари 2019 година сондата New Horizons се приближи до астероида, който е само едно от телата, обикалящи около Слънцето в пояса на Кайпер - зоната, на дистанция 30-60 астрономически единици от звездата ни; околозвезден диск, където се намират астероиди, кометни тела и няколко официално признати малки планети.


Към момента на срещата между New Horizons и Ултима Туле, това беше най-далечният обект от Слънчевата система, посетен от земен космически апарат. За да стигне до скалния къс, пратеникът на човечеството пропътува 6,5 милиарда километра.


Преди началото на мисията за обекта на изследването ѝ е известно съвсем малко: различни хипотези предполагат, че това са двойка въртящи се едно около друго небесни тела, или рой от множество малки отломки, а може би и обект с издължена форма. Когато сондата New Horizons изпрати първите снимки, стана ясно, че 2014 MU69 представлява странна „сглобка“ от две сферични структури – по-голямата „Ултима“ и малката „Туле“.


По повърхността на астероида не са открити деформации или нееднородни структури, които биха могли да възникнат, ако Ултима и Туле са се сблъскали с висока скорост. Като изхождат от тези данни, учените смятат, че астероидът е възникнал в резултат на много бавно сближаване на двете тела, случило се още в първите „минути“ от живота Слънчевата система, когато обектите в нейните „покрайнини“ все още не са разполагали с нужното им време да наберат скорост.


Измерванията на точното разположение на оста на въртене показват, че астероидът на практика лежи на една страна спрямо собствената си орбита. На повърхността му няма големи кратери, от което следват две заключения: в пояса на Кайпер телата с диаметър около километър са малко на брой, и че сблъсъци между такива в този регион са далеч по-рядко явление, отколкото се очаква. Размерът на Ултима Туле е около 30 километра. Астероидът няма спътници, не се наблюдава кометна опашка, атмосфера или облаци от прах.



Спектралните анализи показват линии на поглъщане на водата и метанола. Тъмният цвят на повърхността е следствие на ниско албедо (коефициентът ѝ на отражение варира между 5 и 12 %). Температурата на 2014 MU69 е около 42 градуса по Келвин; денонощните и сезонните колебания на температурата влияят само на най-външните слоеве.

До момента на Земята е получена около 25% от общия обем информация, която сондата е събрала по време на сближаването с астероида. Резултатите, които сега изнасят от NASA, се основават на обработката на около 10% от данните.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...