Магнитното поле на Слънцето е десет пъти по-силно, отколкото се смята до момента. Изводът е от ново изследване на учени от Университета Куинс в Белфаст и Университета в Абъристуит.
Откритието е дело на д-р Дейвид Куридзе, научен сътрудник в университета в Абъристуит. Той започва изследването още докато работи в Университета Куинс в Белфаст, но го завършва, след като през 2017 година се мести да работи в Абъристуит. Д-р Куридзе е водещ авторитет в използването на наземни телескопи за изучаване на слънчевата корона – пръстенът ярка светлина, който се наблюдава по време на пълно слънчево затъмнение.
Докато работи с 1-метровия слънчев телескоп в обсерваторията Роке де лос Мучачос в Ла Палма на Канарските острови, д-р Куридзе изучава необичайно силно слънчево изригване, регистрирано на 10 септември 2017 година. Съчетанието от благоприятни условия и доза късмет, дава на екипа възможността да определи с безпрецедентна точност мощността на магнитното поле на протуберанса. Учените са убедени, че откритието им има потенциала да промени разбиранията ни за процесите, които се случват в атмосферата на Слънцето.
Д-р Куридзе обяснява: „Всичко, което се случва във външната слънчева атмосфера, е доминирано от магнитното поле, но ние разполагаме с твърде малко измервания на силата на полето и пространствените му характеристики. Тези ключови параметри са най-важни за физиката на слънчевата корона. Ситуацията е като да се опитвате да разберете климата на Земята, без да имате възможност да измервате температурата на различни места по планетата. За пръв път успяхме с такава прецизност да измерим точно магнитното поле на коронарните примки, градивните елементи на магнитната корона на звездата ни“.
Слънчевата корона се простира на милиони километри над повърхността на Слънцето. Протуберансите се проявяват като ярки вълни, когато магнитната енергия, натрупала се в слънчевата атмосфера, бурно се освобождава.
До този момент успешното измерване на магнитното поле се възпрепятстваше заради отслабването на сигнала от слънчевата атмосфера, достигащ до Земята и носещ информация за магнитното поле на звездата ни. Разбира се, съществуват и ограничения, които се дължат на уредите, с които разполага науката.
Стойностите за магнитното поле, които са посочени в новото изследване, са подобни на тези за силата на обикновен магнит, какъвто има на всеки сувенир за хладилник и 100 пъти по-ниски от магнитните полета, които се използват в скенерите за ядрено-магнитен резонанс.
В същото време това е достатъчно силно магнитно поле, за да изхвърли плазмата при слънчеви изригвания да височина до 20 000 км над слънчевата повърхност.
През септември 2017 година, в продължение на 10 дни д-р Куридзе изучава активна зона на слънчевата повърхност, за която екипът му знае, че е особено нестабилна. Телескопът, който използват, обаче, може да се фокусира само върху 1% от повърхността във всеки един момент. За късмет, д-р Куридзе го насочва към точното място в точния момент, когато избухва слънчев протуберанс. Такива слънчеви изригвания, когато достигнат до орбитата на Земята, могат да предизвикат магнитни бури и да породят полярните сияния.
В същото време могат да нарушат работата на комуникационните спътници и системите за глобално позициониране, какъвто е случаят с изригването през септември 2017 година.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар