17 април 2019 г.


Лицата на другите хора, които всеки ден виждаме, притежават уникални черти. Това ни позволява да се идентифицираме и разпознаваме един друг. Учени от Университета на щата Аризона, заедно с техни колеги от други научни центрове, са анализирали пътя на еволюцията, в резултат на който се е формирало човешкото лице в неговия съвременен вид.

Биологичният вид Разумен човек (Homo sapiens) се отнася към рода Хора (Homo) от семейството на човекоподобните (Hominidae). Видът ни започва еволюционното си развитие от австралопитеците, като се отделя от тях преди около 2,8 милиона години.

Общото между нашия вид и австралопитеците са слабо развитите челюсти, липсата на големи и изпъкващи кучешки зъби, китка, пригодена за ръка с развит палец и способност за захващане, както и строежа на таза и краката, които са приспособени за изправено ходене. При австролопитиците се наблюдава относително голям по обем главен мозък (530 см³), но по строежът си той е по-сходен с този на съвременните човекоподобни маймуни.

Най-древен от представителите на рода Homo е сръчният човек - Homo habilis. При този хоминид масата на мозъка достига 650 грама, а обемът е вече до 700 см³, което е значително повече, отколкото при типичните австралопитеци. По-примитивната тилна част на мозъка при сръчния човек е редуцирана в полза на прогресиращите области – челната, теменната и слепоочната. За разлика от черепите на австралопитеците, при него е налице разширяване в подочната и теменно-тилната част, а зъбите са по-малки.



По-късно, когато от ловци-събирачи хората се трансформират в занимаващи се със земеделие, начинът им на живот става по-малко активен: добиването на храна вече е по-просто, а и хранителните продукти са по-лесни за сдъвкване. Това, от своя страна, довежда до ново преразпределяне на пропорциите на лицето. Защото мозъкът, който активно се използва за да изобретява нови технологии, вече е по-важен от дъвкателните функции. Обаче еволюцията на лицата ни не може да се обясни само с това.


„Днес ние можем да изразим чрез лицето си 20 различни типа емоция, като свиваме или отпускаме мускулите на лицето. Знаем, че храненето, респираторната физиология, климатът и други фактори са изиграли важна роля в развитието на съвременния вид на човешкото лице, но интерпретирането на еволюцията му само в тези рамки би било много ограничено“, казва Пол О’Хигинс, професор в катедрата по археология на Нюйоркския университет.


В новото изследване учените наблягат на важната роля на социалните връзки. Те са сравнили промените, които са се случили с черепа и съответно с човешкото лице през последните 4,5 милиона години. Изследователите предлагат, съвременният облик на човек да бъде разглеждан като резултат от комбинирането на всички аспекти: не само биомеханичните, но също и психологичните и социалните.



Като пример се посочват огромните надочни дъги и големите челюсти при отмрелите представители на рода Homo, които са се запазили при съвременните маймуни. В техния свят това е възможност да демонстрират доминацията си и са символ на агресия. Напротив, по-късните човешки същества, след като разбират всички ползи от сътрудничеството, са се научили да сдържат агресията си. Вместо това, човек се е концентрирал върху способността да подава невербални сигнали на миролюбие, а съответната мимика на лицето се е превърнала във важен инструмент за постигането на тази задача.

С течение на времето еволюцията е променила лицата ни: челото при Homo sapiens става по-гладко и високо, веждите – по-отчетливи и в крайна сметка съвременният човек може да изразява с лицето си различни емоции. Предците ни не са разполагали с такива възможности.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...