Първите за Балканския полуостров фигуративни рисунки от палеолита са открити в пещера в Хърватия

Дигитална възстановка на изображение на бизон от Ромуалдова пещера

В статия за списание Antiquity се разказва за първите образци на фигуративни пещерни рисунки, откривани на Балканския полуостров. Находката е от пещерата на св. Ромуалд (или Ромуалдова пещера) в Хърватия, където археолози са попаднали на скални рисунки, нарисувани с червен пигмент. На стените в пещерата експертите са открили изображения на бизон, дива коза и две антропоморфни фигури. Според датировките, най-старите рисунки са направени преди 17 000 – 17 500 години, а според стила им на изпълнение и следите от присъствие на хора в пещерата – преди 31 000 – 34 000 години. Авторите на съобщението обясняват противоречивите резултати в датировките със замърсяването на образците, по които са датирани рисунките, или с неизвестен досега стил на епиграветската култура.

Пещерата Ромуалдов се намира в западната част на полуостров Истрия в Адриатическо море. Представлява една галерия с ширина и височина около пет метра и с протежение над 110 метра. През 60-те години на ХХ век археолози откриват на това място следи от присъствието на хора през бронзовата епоха (преди 3 200 – 3 400 години). Рисунки, изпълнени с червен пигмент – вероятно от неолита, са открити по стените на пещерата през 2010 година.

През 2017 година археолози от четири държави, водени от Айтор Руис-Редондо от Университета в Саутхамптън, решават да проучат и датират рисунките. Общо са открити 44 рисунки, сред които са и споменатите изображения на бизон и дива коза. С червена охра са нарисувани и две антропоморфни фигури, както и точки, линии и различни цветни резки. Рисунките са в лошо състояние: хора, посещавали пещерата през XIX и в началото на XX век са оставяли по стените резки и надписи, понякога непосредствено до палеолитните рисунки и дори направо върху тях, поради което част от древната „художествена галерия“ е сериозно увредена.



Учените внимателно отчекват образци от отлаганията, покриващи рисунките. По трите проби, които вземат, извършват датировки. Двете проби показват възраст 17 – 17,5 хиляди години, третата – около 12,700 години. Изследователите анализират и стила, в който са изпълнени рисунките и го сравняват с други примери на подобни творби от периода на късния палеолит, откривани в различни пещери в Европа. Оказва се, че фигуративните рисунки от Хърватия по стил приличат на изображения, рисувани преди 26 – 39 хиляди години.

Авторите на изследването обясняват противоречието във възрастта с това, че образците, които са дали за анализ или нямат отношение към рисунките, или са били замърсени с по-късни отлагания. Радиовъглеродната датировка получава косвено подкрепа от други следи, откривани по-рано, които говорят за човешко присъствие в пещерата преди 12 – 17 хиляди години. От това следва, че ако рисунките наистина са направени преди 12 – 17 хиляди години, са изпълнени в неизвестен до момента стил, характерен за епиграветската култура, развила се на територията на Източна Европа и Апенинския полуостров преди 12 – 22 хиляди години.



Най-старите наскални рисунки в Европа, оставени от ръката на съвременен човек, са на възраст 35,6 – 40,8 хиляди години и са открити в испанската пещера Ел Кастильо. Най-древната изобщо пещерна живопис, известна към момента, също се намира в Испания. Рисунките, за които се смята, че са на 65 000 години, са били създадени от неандерталци.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>